ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От няколко дни във фейсбук и форумите, по повод ремонта на "Графа", всички са архитекти и урбанистични дизайнери.
Преди, покрай чумата в Странджа, бяха животновъди. Често са и еколози, психолози, криминалисти, енергетици, инженери, адвокати, философи (в повечето случаи - дървени)...Какво да говорим - един народ от специалисти по всичко.
Ех, ако цялата тази енергия за виртуален хейт бе впрегната в работа, в съзидание, в нещо градивно - какъв живот и каква производителност щеше да кипи в столицата, в какъв китен оазис щеше да се превърне градът ни...
Формално погледнато, крайната дата за приключване на строителните работи в центъра е март догодина. Всички критики в аванс, очевидно предпоставени политически, би следвало да се замразят дотогава.
А и иначе, както казват руснаците - на вкус и цвет товарищей нет.
Нелепо е в авангарда на истерията да се нареждат прословути лапачи на общински средства и спекуланти като семейство Малееви, да речем, които присвоиха безценна земя в зелените площи в ”Лозенец” чрез срамна заменка на 15 гарсониери в “Дружба” и “Люлин”.
Цялата психодесница впрочем трябва да замълчи - това са котараците около Софиянски и Костов, те си бяха тафили града на концесия и приватизираха разбойнически.
Какво искат сега - да се махне Фандъкова, че да дойдат те. Малко им беше, още е останало за доразграбване...
Ивет Добромирова от "Америка за България" и "Протестна мрежа" казала някъде, че щяла да емигрира, ако й се наложи да ходи по новите плочки пред "Свети Седмочисленици".
Това е чудесно, да си ходи, но да вземе със себе си Малееви, Берберян, Христо Иванов, Рада Дълбоката, Красимир Кънев от Хелзинкския комитет, ръководството на "Америка за България" и Зелените, Тома Белев, Прокопиеви, Огнян Донев, Ники Стайков - Капута, Чехлю Плевнелиев барабар с булчето и ситните дечица, полуинтелигентите от жълтите павета, градските сноби и грантоядите на Сорос.
Изобщо провалената либерастия, чиято електорална тежест се измерва с фамозните 2% във всички социологически проучвания, но пък е достатъчно креслива и нагла, за да налага морален монопол върху цялата публична среда.
Плочките може и да са грозни, но пък с кеф ще стъпвам по тях, защото на сърцето ми ще е леко и ще вдишвам чист въздух - без отровители наоколо.
