ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Тези дни и последната опорна точка на летните протести (онези протести на умните, красивите, богатите, съвременните и модерните) се сплеска като използван презерватив, хвърлен от прозореца на студентско общежитие. От две години насам слушаме как през лятото на 2013 година на улиците са излезли свободните граждани с тлъсти портфейли (в разгара на уличните пърформанси някакъв анализатор се изфука, че видял на протестите милионер) и те са тези, които са свалили кабинета на сатаната Орешарски и неговите министри-демони, тези слуги на олигархията и държанки на модела #КОЙ.
По тази тема изчетохме не едно и две меланхолично-депресивни есета, не една и две интелектуални полюции, не една и две статии на десните политолози, дори и на тези от тях, които пишат толкова скучно и банално, че на човек му идва да отиде на концерт на Софи Маринова, за да сложи окончателно край на мъките си преди да почне да ги чете. Всичко това рухна само с една реплика от страна на премиера Бойко Борисов. В парламента, малко след като депутатите гласуваха и инсталираха марионетката му Румяна Бъчварова начело на МВР, министър-председателят ядосано истеряса: "Къде бяхте реформатори и протестъри, когато ме нападаха от тази трибуна?
Какъв "КОЙ", какви 5 лева има общо ГЕРБ с модела "КОЙ" - останаха 100 души, след като дръпнахме ГЕРБ от улицата. 100 души ей-тук отзад".
Неясно защо повечето сайтове пропуснаха изречението, в което Борисов уточнява къде точно са били 100-те души, вероятно заради колективното цинично съзнание на народа, което като чуе думата "отзад", започва да си представя протестърите като някакви политически глисти, които се борят да завоюват титлата гражданин, но по доста неприятен начин.
Повече от една година лично аз отново и отново обяснявах именно това. Че автентичният протест свърши три или четири дни след като Делян Пеевски си подаде оставката като шеф на ДАНС, а след това по площадите се намърдаха пиарките, политическите инженери и мракобесните десни, за да се опитат да използват народното недоволство като ракетно гориво за себе си. Получи им се, но само донякъде. Протестът бе удавен в лиготия, клишета и налудничави въздишки. На всичкото отгоре, поради липсата на каквато й да е алтернатива и поради абсолютния инстинкт за самоунищожение на психодясното, беше ясно, че всички пърформанси работят в полза на ГЕРБ и на Бойко Борисов. Той нямаше нужда да дава указания, дори да има масовка, партията му много бързо се усети, че може да се инфилтрира в протестърските редици и да го насочва в подходящата посока. А тази посока съвсем не беше скъсване с олигархични зависимости или установяването на нов управленски климат, а създаване на една мутирала коалиция между ГЕРБ и новопоявилия се Реформаторски блок, което беше все едно крайпътна жрица на любовта, която се прави на девствена, да си вземе за гадже сериен изнасилвач. Картината беше неприятна, досадна и глупава, защото за хората, запазили здрав разум, беше ясно, че са свидетели на огромна подмяна на послания, политика и ценности. И ГЕРБ наистина осигуряваха масовката на улиците и протестърите се правеха на слепи за този факт, защото им беше изгоден. Едва когато на 4 септември 2013 година на Бойко Борисов му омръзна да крие този факт, защото искаше да покаже кой поръчва музиката и пусна Цветан Цветанов сред протестиращите, които да го аплодират, все едно сам Христос се е появил от небето, тази истина стана очевидна. Оттогава датира най-трайната опорна точка на летния протест - че в него има някаква митологична група от граждани, които са толкова светли, чисти, лъчисти и изящни, че никога не са искали ГЕРБ, че са се възмущавали от тях, а душите им на романтични поети не са приемали Борисов. Така или иначе - повечето от тях след това гласуваха за Реформаторския блок, които се превърнаха в палавата болонка на ГЕРБ, тоест вече няма никакво значение каква е била тяхната изходна позиция - опорната точка рухна и е много трудно да бъде съживена и извадена от блатото.
В дните, след произнасянето на репликата на Борисов, бяха казани доста гузни неща. Асен Генов, който често се представя за част от мистичната група на гражданите, дори призна, че ядрото на протестите все пак е направило Борисов премиер и поиска нещо като извинение, или по-скоро нещо като нищо от премиера. Печатният орган на "умните и красивите" Капитал излезе с поразяваща статия със заглавие "Как премиерът може да лъже докато казва истината". Неспособен съм да схвана дзен-дълбочината на този коментар, а има и голяма вероятност авторът също да не разбира какво иска да каже. Истината не е въпрос на метафизична оценка - или е истина, или е просто лъжа. Но задълбаването в някакви детайлчета или пък в описанието на неясна обида към вселената, показва как остатъците от протестърството наистина бяха дискредитирани и то от този, когото те върнаха на власт. Което подсказва, че всяко взаимодействие с ГЕРБ е ритуал, сходен с мафията - няма излизане от него жив.
Думите на Борисов, и особено използването на така мразеното "протестър", издава дълбочината на политическата мизерия, в която е попаднал българският политически живот. След като подмяната бе осветена, много хора започнаха да пищят като вампири и да настояват лъжата за уличните протести официално да добие статут на истината. Защото, когато гражданите протестират - това наистина е недоволство. Когато тези граждани са били подтиквани от политическа партия, която в крайна сметка взе властта, това е метеж. Нарочно използвам крайна дума, за да се видят истинските понятия и случки, а не да живеем в розовата мъглица на безумните лъжи.
И след като знаем, че ГЕРБ са тези, които осигуряваха масовки на протестите, след като сме наясно, че донът на управляващата коалиция призна за своето съучастие, можем да дадем едно нова тълкувание и разбиране за събитията от виновното лято на 2013 година.
Абсолютният гаф с Пеевски бе използван като начало на една същинска контрареволюция. Олигархията в страната много се изплаши от зимните протести, когато недоволните, бедните, грозните, глупавите, селяните излязоха по улиците, за да търсят социална справедливост и автентична битка с монополистичния български капитализъм. И някой много искаше и чакаше да стане нещо, някаква случка, за да активира обичайните си нарциси, които да преобърнат всички социални искания и да олигавят до невъзможност идеята за протест. Всички послания на бунтовната зима бяха подменени от медийни грантаджии, обсебени от идеята да се самопредставят като символи на българския гняв.
Помислете си само - нормално ли е след 400 дни "революция", както твърдят те, резултатът да е следния - Бойко Борисов отново да е на власт, МВР да е изцяло под негов контрол, кабинетът да тегли 16 милиарда заробващ заем, а оправданието за тези безумия да е наличието на реформаторски пъпки, които загнояват от власт. Този разказ звучи като халюцигенно видение и е точно такъв, ако го четем с термините на недоволните "граждани". Къде ви е промяната? Къде ви е моралът? Къде ви е недоволството? Къде са ви тези, които щяха постоянно да бъдат съвест? Къде са промените? Къде е битката с олигархията? Всичко това бе погребано под самодоволство, истеричен антикомунизъм и креслива русофобия, която напълни подмени автентичния дневен ред на обществото. Вижте протестърите - кога са излезли с декларация по повод на картините на шокираща бедност у нас, по повод на пълната липса на държава, когато се случи бедствие, по повод на мизерния живот.
Точно обратното - те служат като мегафон на някакви задкулисни интереси и се събуждат от блатото си, само когато трябва да се осъществяват някакви кадрови рокади. И това е причината Борисов да си играе с тях. Те са безопасни и удобни, излъскани и мизерни. Те не могат да бъдат пречка за властта му, защото станаха неговото оръжие за реванш и завръщане. Това си беше истинска контрареволюция и сега изобличените граждани запищяха, защото усетиха, че повече няма никаква нужда от тях. Заради това май "премиерът лъже, дори като казва истината", защото той отстреля цялото протестърство с истината за тяхната лъжа. И тази лъжа не бива да бъде забравяна, защото оттук-нататък при всеки протест паризитите на грантове ще се опитват да обсебват вниманието, ще се гърчат, подобно на Ам-Гъл от "Властелина на пръстените", за да се сдобият наркомански с нови пет минутки слава. И ако хората допуснат отново за техни говорители да се изживяват тези крадци на протести и водачи на контрареволюция, никога няма да постигнат нормален живот.
А пък, както се случва в доброто кино - парламентарният удар на Борисов имаше и политически последствия. Радан Кънев в някаква своя телевизионна изява спомена, че се почувствал обиден от репликата на Борисов, но това нямало да промени отношението му към управлението. Три дни след това премиерът бе посрещнат с овации от актива на ДСБ и това е много еротичен знак. Костовистите показаха, че обичат с тях да се държат грубо и лошо, защото те ценят първичната сила като небесен знак. Няколко дни по-рано Борисов ги задъвка като питбул в парламента, но веднага получи своята индулгенция и оттук-нататък РБ самоунищожи себе си, защото даде да се разбере, че на никаква цена не би напуснал управлението.
Един леко циничен сръбски графит най-добре описва цялата перверзия на положението. Той гласеше: "Който заседне в любовта, запазва сърцето си, но съсипва дупето.". Май точно това стана с протестърите. Съсипаха задните си части. От любов. Такава любов, че писъците от нея още дълго ще кънтят из привикналото на всякакви гадости общество.
От pogled.info
