ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Един от най-забележителните българи, раждали се някога, е авантюристът Кръстьо Раковски. Малко познат днес, през 20-те години на миналия век Раковски е сред най-влиятелните фигури в едва родилия се от кървавата Октомврийска революция Съветски съюз. И според правилото, че революцията изяжда децата си, Раковски ще загуби живота си по личната заповед на Сталин, който преди това ще го изпрати на заточение в Сибир.
Роденият през 1873 година в град Котел Кръстьо Раковски е потомък на бореца за национално освобождение Георги Сава Раковски. Това обаче е най-маловажната част от биографията му. Докато учи медицина в Швейцария, ненавършил осемнайсет години, той се включва активно в европейското социалистическо движение. На двайсет и една години участва в учредяването на Българската работническа социалдемократическа партия, като дори успява да влезе в идеен конфликт със самия Димитър Благоев и замалко не разцепва българската социалдемокрация още в нейния зародиш. От конфликта между Благоев и младия Раковски се ражда решението в името на новата партия да бъде прибавена и думата „работническа”. Това било условието на младия интелектуалец да прекрати конфликта си с Дядото. В името на единството Благоев приема.
Българското социалистическо движение обаче е твърде тясно за размаха на Раковски. Той активно участва в социалистическия интернационал и заема различни водещи позиции в него. В края на XIX век заминава за Русия, откъдето е изгонен през 1900 година заради революционна дейност. Това го принуждава да се засели в Букурещ, където не стои със скръстени ръце, а се захваща да възстанови претърпялото пълен крах румънско социалистическо движение. Пет години след пристигането си в Букурещ българинът учредява Румънската социалистическа партия, която слага началото на истинското социалистическо движение в страната. Преди това успява да създаде масов профсъюз като нейна основа и издава в. „Работническа Румъния”.
След като основава социалистическата партия в Румъния, Раковски се захваща да организира революция в северната ни съседка. Това кара властите да са нащрек и на няколко пъти българинът лежи в затвора заради подривната си дейност. От румънския затвор го освобождават руски войници през 1917 година и той отново се връща в Русия, където революцията вече е в разгара си. Въпреки че първоначално има колебания относно личността на Ленин, по време на революцията Раковски застава плътно до него и се сближава силно с дясната ръка на „вожда и учителя” Лев Троцки. Така през 1919 година българинът стига до поста министър-председател на Украйна и оглавява първото правителство в украинската история чак до 1923 година. По време на премиерстването си Раковски успява да си организира официално посещение в България и да се срещне се българския си колега Александър Стамболийски.
След като предава властта в Украйна, българският социалист за кратко заема поста зам. външен министър на СССР. През 1923 година става първият съветски посланик в Лондон, като дипломатическата му мисия в столицата на Великобритания продължава до 1925 година. От 1925 до 1927 година пък е посланик на СССР в Париж. Докато е в Европа, името на Раковски редовно присъства в най-големите европейски вестници. С неизменната си пура и галантното си поведение по отношение на жените Раковски се превръща в един от най-изявените светски лъвове на Стария континент.
Хубавите години за българския социалист свършват през 1928 година, когато се завръща в СССР, а там властта вече е в ръцете на Сталин. Заради близостта си с Троцки, който е основният враг на Сталин, Раковски е изпратен от съветския диктатор на заточение в Сибир, където прекарва цели шест години.
През 1934 година се връща в Москва и дори е възстановен като член на комунистическата партия. Спокойствието на Раковски обаче продължава твърде кратко. През 1937 година отново сяда на подсъдимата скамейка. Този път за последно. Съпроцесници са му комунистическите лидери Бухарин, Алексей Риков и Генрих Ягода, а обвинител по време на процеса е легендарният съветски главен прокурор Андрей Вишински. Първоначално съдът осъжда Раковски на двайсет години престой в трудов лагер. През 1941 година обаче съветското правосъдие му дава смъртна присъда.
Докато е в затвора, българинът пише своите спомени върху хартия от цигари. Напълно запознат с методите на съветската власт, той не таи надежда, че ще се спаси. Още повече след пледоарията на Вишински, в която главният прокурор на СССР казва по адрес на Раковски следното: „Вижте как изглежда този благообразен старик, който стои пред вас на скамейката на подсъдимите. Нашият народ иска едно – да се смаже проклетата гадина. Гробовете на ненавистните изменници ще обраснат с бурени и тръни, а ние ще крачим по изчистения от последната мръсотия и мерзост на миналото път, начело с нашия любим вожд и учител – великия Сталин”.
Така, на 11 септември 1941 година Кръстьо Раковски се изправя пред пушките на войниците, охраняващи затвора в град Орел, и приключва невероятния си житейски път като жертва на идеята, в името на която посвещава живота си.
На снимката: среща на Раковски (вляво) с Александър Стамболийски в Женева
