ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Властите в Сърбия заловили вчера кокаиновия крал Дарко Шарич. Какво съвпадение! У нас също. Само че не го заловиха, а го пуснаха. Вчера САС пусна „кокаиновия крал” Евелин Банев-Брендо под „домашен арест”. Нямало опасност да се укрие.
Ако имах миналото на Брендо и най-вече бъдещето му, не ще се укрия, ами… Не мога да се сетя за глагол, който да предаде адекватно как излитам на първа космическа и се озовавам на другия край на земята с вънкашност чужда и под име ново… За който не знае, първа космическа е 8.1 км./сек. Италианският съд му даде 20 г. У нас добавиха 7.5 г.. Румънците и те искат да му дадат някоя и друга годинка... Общо взето на малко хора бъдещето е толкова ясно начертано…
„Из делниците на един луд”
Ако човек, заплашен да лежи в затвора почти до края на живота си не се изкуши да избяга, не виждам кой ще се изкуши. Братя Галеви го направиха за далеч по-скромни присъди. Ангел Галев го грозяха 5 г. и то в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. Вероятно в Бобов дол. Което е почти да си е дома… А „брат” му само 4. И духнаха. Духна и единият брат Маргин, също за несравнимо по-малка присъда…
През 2013 г. съдия Костадинка Костадинова от СГС пуска Брендо под домашен арест, защото нямало опасност да се укрие. Съдия Костадинова е тази, която награди Брендо със 7.5 г. за пране на пари и ръководене на престъпна група. Тогава смяташе, че има опасност да се укрие и му отказа домашен арест. На 15 септември 2013 изведнъж решава, че вече няма опасност да се укрие. В съобщението до пресата пишеше, че според нея опасността Банев да се укрие от 2012 до 2013 г. е намаляла до степен, че "мярката за неотклонение може да бъде сменена с по-лека такава".
В Италия този примерен затворник го държаха в най-строго охранявания пандиз в град Опера, където доживотна присъда излежава capo di tutti capi на Коза Ностра Тото Риина, прототип на Вито Корлеоне. А от съображения за сигурност присъдата беше произнесена в аулата бункер на миланския затвор „Сан Виторе"… Целият мегапроцес в Италия приключи за 4 месеца. (Словом: Четири!)
А у нас съдия Костадинова го пуска под домашен арест. Не можа да го пусне, де, Софийският апелативен съд отмени решението й го остави в ареста. Оня ден пък съдиите от САС Стефан Илиев, Иво Вапцаров и Калинка Георгиева пуснаха Брендо с мотивите на съдия Костадинова – имал си постоянен адрес, нямало опасност да се укрие…
През януари СГС реши че Банев трябва да бъде изпратен в Букурещ, където срещу него се води дело за създаване на организирана престъпна група и международен трафик на дрога. През февруари САС отмени решението на СГС и Брендо не беше предаден на Румъния.
Ако бях малко по-циничен, щях да кажа, че пада голямо доене. Доят го направо като Убре Бланко, кравата на Кастро, дето даваше по 110 л. мляко от зор… Италианският карабинер Джузепе Джорджино съобщи, че според техните оценки Брендо и италианските му партньори са пренасяли годишно от Латинска Америка около 40 тона кокаин, което прави оборот от 140 млн. евро по цени на едро.
Нека напомним един важен факт. През май 2012 г. прокуратурата поиска Брендо да бъде под стража, тъй като службите бяха записали телефонен разговор между него и бившата му съпруга Моника Добринова, в който той казва: „Ще минаваме границата незаконно и т'ва е. Ако ни хванат - хванат.“
Но това, твърди адвокат Лулчева са мисли само, не действия… И съдът се съгласява…
Ама големи смешки са били… Брендо признал, че имало такъв разговор, но той бил на майтап. Майтап? На гол… Адвокат Лулчева пледирала: „Банев е задържан заради негови мисли, а не заради конкретни действия… Клиентът ми е задържан, защото казва, че иска да бяга, но не е избягал… Не може ли да излъже бившата си жена, за да не се вижда с нея. Очевидно я е излъгал, тъй като не е стигнал до границата, а е задържан в Бургас".
Брендо, който пренася кокаин с цяла флотилия яхти, бяга с влак през Сърбия… А стига, бе!
Докторът не е юрист и вероятно допуска някои грешки в тълкуванията, не е съвсем наясно с процесуалните действия и бездействия. Което му пречи да каже примерно, че съдия еди коя си от СГС, или съдиите еди кои си от САС мачкат закона с цел лично облагодетелстване. Но има право да си го помисли, защото това не е действие… Даже и нещо повече може да си помисли. Като например, че цялата съдебна система е проядена от корупция. Че в съда и прокуратурата раздаването на правосъдие е факултативно занимание, а основните усилия са насочени към издояване на платежоспособни клиенти…
През изминалата седмица Благоевградският окръжен съд оневини Цанко Дренски (съпруг на депутатка от НДСВ Теодора Дренска) по дело за укриване на 200 хил. лв. ДДС. И сега обърнете внимание на „темпоритъма”, както би казал Ахмед ага, на правораздаването: Деянието е извършено през 1997 г., съдебният процес стартира през 2005 г., съдът се произнася 2014 г. Железни да са били доказателствата, щяха да ръждясат за тия 18 г.
Добросъвестният читател на „Процесът” се пита къде е попаднал– тук, или в откачената фантазия на Кафка…
Като доказателство за идентичността на тези две реалности е достатъчно да напомним скандалите напоследък. Злополучните кандидатки за КС съдия Венета Марковска (конфликт на интереси и търговия с влияние), зам.-шефката на Апелативната спецпрокуратура Галя Гугушева (неясни имотни сделки в особено големи размери), съдийката Веселина Тенева (неясни имотни сделки)… Прокурор Кокинов, прокурор Ситнилски, следовател Пеевски… Мога много дълго да продължа поименната проверка на съмнителната слава. Съдии, които вземат имоти като социално слаби, прокурори – хотелиери, кръг „Белите покривки”, списъка на Красьо Черния… Много от тези имена вече са нарицателни за всичко друго, но не и за правосъдие. На виден магистрат приписват думите, станали нещо като виц: „Мога да се корумпирам, мога и да не се корумпирам. Ти какво предлагаш?”
„Не, това не се случва в действителност. Всичко това е обща работа на Кафка, Марк Твен и Мартини…” („Полет над кукувиче гнездо”)
Не твърдя, че няма честни магистрати. Невъзможно е да няма. Най-малкото има льольовци, дето нито могат да си поискат, нито пък да вземат, ако им се подаде… Но промяна в прогнилата система не може да се направи с единици, нужна е критична маса, която трудно ще се събере. Защото системата маргинализира всеки, който се прави на особен. Честният магистрат е заплаха за „колектива”, може да предаде четата… Той е като трезвеник на масата, вижда и помни всичко, но сам не участва в свинщината…
И в бизнеса, и изобщо навсякъде в живота ни вече е така. Откажеш ли да вземеш „твойто”, ставаш подозрителен. Контрагентите също не смеят да си вземат тяхното. И защо да правят бизнес с такъв партньор?!
Чували сте за граф Виктор Лустиг, един от най-големите мошеници, който успял да продаде Айфеловата кула. Даже два пъти я продал. Представил се за висш служител в пощите, който е натоварен от правителството да я продаде за скап. Намерил един провинциален индустриалец и почнал да го омагьосва. Работата била почти опечена, когато оня почнал да се дърпа, нещо го съмнявало в „продавача”. Тогава граф Лустиг заговорил как не му стига заплатата, как е затънал в дългове... Индустриалецът решил, че му искат рушвет и се успокоил. Нали така постъпват всички държавни чиновници, това е така да се каже дължимо поведение. И атестат за автентичност на чиновника...
Та си мисля дали подкупността на българския магистрат не е станала атестат за неговата автентичност. Но не съм го казал. Няма дело, само мисъл...
Участие, съучастие и безучастие – това са трите причини за състоянието на съдебната система. Досега ставаше дума за участието и съучастието. Безучастните са онези малки и опазили достойнството и съвестта си винтчета на системата, от които почти нищо не зависи. Тази първоинстанционна честност бързо бива коригирана по веригата нагоре. И на кой му трябва само да търкаля едни камъни без полза… Така се ражда безразличието. Защото една отменена присъда е също и оценка за работата на един съдия. Старозагорският окръжен съд дава на бившия кмет на Сливен Лечков 3 г. затвор за злоупотреба със служебното положение. Пловдивският апелативен, а след това и Върховният касационен съд оправдават окончателно Лечков. Изобщо той уверено крачи по пътя на Софиянски и скоро ще имаме още един съдебно сертифициран честен българин. Оня ден споделих колко ми се иска да нарека Софиянски „крадец”, но нямам право, човекът беше оправдан по всички дела, на които по едно време само в НСИ знаеха бройката… Съдът му издаде бележка чисто минало. И на Лечков ще издаде… Започвам да си мисля, че осъдят ли някой за корупция, или далавери, той или е крал много скромно, или пък е профукал всичко и няма пари да докаже по съдебен път невинността си. И обратно, господин законът винаги се отнася много почтително към парите…
Случаят с присъдата на Лечков е само пример, а не обобщение. Защото братя Галеви бяха оправдани от Кюстендилският окръжен съд, който след това им промени мярката на „подписка” и им върна по 50 хил. лв. парична гаранция…
Зошченко пише как в Русия по времето на Петър ІІ почти не съществували наказания за углавни престъпления. Вместо наказание обвиняемият плащал парична глоба, включително и за убийство. Наказателният кодекс тогава изглеждал също като меню в ресторант. В него била посочена цената на всяко нарушение. Законът стоял на стража за интересите на човека с пари...
А Брюксел е безпомощен, пише доклад след доклад за неотложната реформа в Съдебната система, тукашните кимат виновно с глава два деня и на третия пак я отлагат…
