ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Грипът вече идва и последният срок за ваксиниране изтича.
Всички стратегии за оцеляване в това време на вируси обаче може да се провалят, ако вече болните около нас не направят възможното, за да не пръскат зараза. Пръскат е точната дума – вирусите на инфлуенцата се разпространяват от човек на човек основно при кашляне и кихане.
Човек е заразен още в часовете преди да легне, съборен от инфекцията.
Затова социалната отговорност предполага при внезапна треска, кашлица, зачервено гърло, мускулни болки и главоболие да се мисли за грип и човекът да си остане вкъщи и да се лекува. За да не разпространява заразата. Това основополагащо златно правило се спазва май само принудително – от тези, които буквално не могат да станат от леглото. При кихане и кашляне изстрелваме струята с голяма скорост и вирусите летят в радиус поне 1 метър. Това е само едната причина да се използва по-сериозна преграда.
Втората е, че една протегната пред кихащата уста длан, дори да ни спести ролята на директна мишена, сама по себе си се превръща в източник на зараза чрез всички повърхности, които болният ще пипне след това. Даже и да си миете ръцете, едва ли го правите толкова често, колкото е необходимо. Затова има логика съветът по време на епидемия на всеки час или по-често в зависимост от конкретната ситуация да се мием. Под миене епидемиолозите разбират продължаващо поне 20 секунди сапунисване и изплакване. При невъзможност да се ползва вода и сапун може да се избърсваме с мокри кърпички, които след използване да се изхвърлят. И пак не е достатъчно като лична защита – човек може да лепне вирус и когато докосне заразена вещ или повърхност и след това се пипне по носа или устата. Болните са заразни поне 5 дни след началото на симптомите.
