ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От географска и екологична гледна точка сирийският конфликт е резултат от острата криза с водоснабдяването. За да реши проблемите си Сирия се нуждае не от танкове, а от опреснител на морска вода. Коментаторите обясняват мигрантския поток, нахлул в Европа, с религиозните и етнически конфликти, но в действителност коренът на проблема се състои в острия недостиг на питейна вода, заради което тълпи от обеднели селяни са се устремили в градовете. Мигрантските тълпи усилиха демографския и икономически натиск в градовете, а режимът, който от самото начало игнорираше проблема, само го задълбочи, след като реагира с жестокост на масовите протести в Дераа.
Взривната вълна от тези кървави протести разруши Сирия отвътре, достигна до Европа и се разпространи пред очите на потресения свят. Причините за водната криза са свързани с програмата на Хафез Асад, предишния президент на Сирия, който през 60-те години реши да увеличи площите с пшеница, за да удовлетвори вътрешните потребности и дори да започне износ, смята Аяла Тамри, географ и еколог..
През 70-те години все нови и нови земи от горския фонд и дори пустинята бяха засети с пшеница. Около половината от необходимата вода, идваше от Ефрат и от кладенците, създадени с позволението на властите. Много скоро Сирия успя да удовлетвори своите вътрешни потребности от пшеница и дори да натрупа резерви. Освен това, започна култивирането на водолюбивия памук. Но създадените от човека проблеми, умножени от стихийните бедствия, подкопаха тази програма.
През юни 1990 г. срещнах в Берлин на конференция специалист по водните ресурси от Сирия. Тя ми разказа, че по онова време, 20 години след започването на посочената по-горе програма, нивото на грунтовите води рязко е спаднало и е започнало замърсяване на кладенците. Сирия страдаше от острия недостиг на това, правителството не можеше да разреши този проблем, полята бяха изоставени, а фермерите с целите си семейства се преселиха в градовете, където нивото на подземните води също намаля до нива, след което тяхното използване ставаше опасно. Тази жена беше изключително обезпокоена от бездействието на правителството.
От тогава кризата само се задълбочи, а режимът на Асад син безпомощно наблюдаваше случващото се. Близкият изток изпитва трудности с водоснабдяването, това не е новина. В страните от региона, на които им е провървяло с реки, се строят гигантски дамби, прославящи имената на лидерите, използващи се за създаването на водохранилища и за производство на електричество.
През 70-те години на Ефрат в Сирия бе построена язовирна стена и водохранилище, кръстени на Асад. През 80-те години Турция започна изграждането на язовирна стена Ататюрк, една от 22 язовирни стени на Тигър и Ефрат. Тези реки извират от Турция и преминават през територията на Сирия и Ирак, за да се влеят в Персийския залив. Много бързо половината води на Ефрат започнаха да остават в Турция. С падането на нивото на Ефрат в Сирия се разшири сондирането на артезианските кладенци, което в резултат доведе до изтощаването на водоносния слой. Към всичко това трябва да се добави процесът на затопляне и превръщането в пустини на някога обработваемите земи. Сушавите години още по-силно усложниха положението, най-вече трите години суша, започвайки от 2008 г. Сирия, която до този момент не се нуждаеше от пшеница, беше принудена да започне нейния внос.
Правителството не помагаше на земеделските производители и те започнаха да мигрират към градовете. Ако през 70-те години в земеделието са били заети около две трети от работната ръка, през първото десетилетие на 21 век техният дял спадна под една четвърт. Милиони при 20-милионното население се преместиха в градовете, които не издържаха на този натиск. Безредиците в Дераа, където живеят около 100 000 души, и около една трета от тях са мигранти, избухнаха в средата на март 2011 г. Вместо да се опита да реши проблема, алевитският режим реагира брутално . Разстрелът на демонстрантите породи такава ярост, че тя обхвана цялата страна. Последвалите събития са историята на гражданската война, имаща религиозен, етнически, социален, но най-вече жесток характер.
Трябва да осъзнаем, че от геостратегическа гледна точка сирийският конфликт – с всички негови вътрешни и международни последици – е резултат от очаквана криза, която в течение на десетки години се е подгрявала на бавен огън и никой не се е опитвал да я предотврати. Технологията за опресняването на морската вода е била известна, както и технологията за доставка на прясна вода за земеделските стопанства. Бездействието както на сирийско, така и на международно ниво породи тази катастрофа и нейните последици излязоха далеч извън пределите на Сирия. Необходимо е да се вземат мерки за разрешаване на проблемите.
Трябва също така да разберем, че тази война и миграционната вълна, предизвикана от недостига на вода, са само малка част от войните и преселенията на народи заради апокалиптичния недостиг на вода, който ще окаже огромно влияние на бъдещите поколения, ако глобалното затопляне продължи със същите темпове. Топенето на снеговете и ледниците влияе на нивата на реките Ганг, Брахмапутра и Иравади, в басейните на които живеят около 2 милиарда души. Затова е необходимо да се вземат незабавни мерки за борба с глобалното затопляне. Очевидно е, че инсталациите за опресняване на вода не могат да решат всички проблеми. Ние нямаме право да обръщаме гръб и да се правим, че този проблем не заплашва цялото човечество. ите на околната среда. Анализът е публикуван в „Аарец“.
