Лозите чакат пролетни грижи

Прясно грозде ще имаме от юли до септември

Почти няма двор в българска селска къща без  лоза /асма/. Тя спада към т.нар. лиановидни растения и се отглежда както за украса, така и за грозде. Когато основното й предназначение е производството на грозде, асмите трябва да се отглеждат върху специално скеле. То може да бъде хоризонтално или стреховидно /под наклон/, но направено така, че южната страна да бъде по-висока, за да може слънцето да огрява гроздето. Мястото под лозите остава свободно и може да се използва за засаждане на зеленчукови, декоративни, ягодоплодни и други култури. Всичките те обаче трябва да понасят засенчване, не изискват често поливане и не се засягат от препаратите, използвани за борба срещу болестите и неприятелите по лоите. Освен това трябва да се имат предвид и карантините срокове на най-често използваните в лозарството пестициди. Но ако пръскате само с бордолезов разтвор, няма да имате никакви проблеми. Правилният избор на сортовете е съществен момент при асмовидното отглеждане на лозите. Предпочитат се по-буйно растящите десертни сортове с по-едри зърна, като Супер ран Болгар, Кардинал, Брестовица, Болгар, Алфонс Лавале,  Италия и др. Сортовете трябва да се подберат така, че да се осигури прясно грозде в домакинството от края на юли до късна есен, както и за съхраняване. Когато се засаждат лози до жилищните сгради, добре е да се постигне подходящо съчетание между сортове с различно обагрени гроздове, за да се получи и естетически ефект. Както е известно, още при засаждането на лозичките, предназначени за асма, те се режат на чеп с две очи. През пролетта на втората година най-добре развилата се пръчка се реже на чеп с две очи, а останалите се премахват от основата. От покаралите леторасти се избира най-силният и се привързва вертикално за висок подпорен кол до конструкцията, а останалите се отстраняват. При добри грижи до есента на втората година леторастът достига 2-3 м и може да се положи по хоризонталната част на конструкцията, която се прави най-често с височина 2, 20 – 2,50 м. В райони с по-студени зими през есента пръчката се полага внимателно на земята и се зарива с почва, за да не измръзне. През пролетта на третата година тя се отгребва и се привързва за конструкцията. Горната й част се полага и привързва хоризонтално по съответния тел, като се реже на дължина 6-8 очи след мястото на превиването. Леторастите, които се развиват по вертикалната част на стъблото, се премахват чрез филизене още докато са съвсем малки, а по хоризонталната част се оставят най-често през възел. През пролетта на четвъртата година едногодишните пръчки на образуващия се кордон се режат на чепове с по две очи, като последната /върха/ се оставя на 6-8 очи за удължаване на кордона. При резитбата през пролетта на петата година пръчките, развили се от чеповете, се режат отново на чепове с по две очи или на чеп /долната/ и плодна пръчка /долната/ - това се нарича смесено плодно звено. Върху кордона се изграждат и поддържат през следващите години плодни звена само от чепове или от чеп и плодна пръчка, като всяка година се редуват – ту долната, ту горната. Така кордонът се удължава постепенно. При мощни лози и голяма площ на конструкцията на всяка лоза се формират по три кордона. За да се намали влиянието на полярността и да се избегне оголването на кордоните, на края им не бива да се оставят плодни пръчки, а чепове, които спират прекомерния растеж. За натрупването на достатъчно захари в гроздето е необходимо леторастите да имат 12-14  листа над последния грозд. Много е вредна практиката на някои лозари да кършат прекалено лозите – така гроздето не може да натрупа необходимото количество захари, защото листата ги няма.