ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Руските операции в Крим и Източна Украйна поставиха под съмнение възможността на НАТО да защити Литва, Латвия и Естония при евентуална военна агресия от страна на Москва, пише в. Уолстрийт джърнъл. Американското издание се позовава на доклад на комисията по отбрана на британския парламент.
В устава на Северноатлантическия пакт се посочва, че при евентуално нападение срещу членка на блока всички участници във военния съюз трябва да защитят жертвата на агресията. Какво обаче ще стане ако Владимир Путин нападне някоя от трите балтийски членки?, питат авторите на документа.
Членовете на органа на законодателната власт на Обединеното кралство отговарят, че Северноатлантическият пакт не може да защити членка на НАТО. Депутатите посочват сред причините амбициозния план за превъоръжаване на Кремъл. Целта му към 2020 г. 70% от оръжието на руската армия да бъде модернизирано.
Опасения предизвиква и атомното оръжие. Москва вижда в ядрения си арсенал основен инструмент за въздържане срещу евентуално нападение или военен отговор на руска агресия срещу членка на НАТО, посочват авторите на доклада, които допълват, че 30% от военния бюджет на най-голямата по територия страна в света е предназначен за ядрения арсенал. Основният резултат от анализа е остарялата доктрина на НАТО.
Алиансът може и да не успее срещу постоянно променящата се стратегия на Москва, която води хибридна война. В разговор с президента на САЩ Барак Обама генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен заяви, че Москва в Източна Украйна води "хибридна война", съчетавайки военни действия, диверсии и активна дезинформационна с цел отслабване на позициите на украинския президент Петро Порошенко и установяване на контрол над районите, където действат проруските сепаратисти. Датският дипломат също посочи за извършвани от Москва оръжейни доставки.
"Хибридната война" може и да не предизвика реакция от страна на НАТО, защото Москва може и да не използва редовна армия и да не нанесе директен удар, например срещу Литва. Кремъл може да използва медиите на руски език, които да разбунят духовете на рускоезичното население. Планът на Москва включва и изваждане на държавни институции от строя с използването на паравоенни формирования и хакерски атаки. Събитията в Крим бе началото на такива действия и от страна на НАТО е целесъобразно да промени стратегията си, за да може да отговори на евентуален руски отговор.
