Любов, дълга метри: Писмото на Пеньо Пенев до Ира, което не побира чувствата му
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Може ли стотици редове, всеки дълъг по метър, да не стигнат, за да обясниш любовта си? Историята на поета Пеньо Пенев показва, че понякога и писмо с размери метър на метър и двадесет се оказва недостатъчно, за да събере всички чувства.
В нощта срещу 3 юли 1952 г., докато служи като войник, Пенев пише огромно любовно послание до своята любима – Сотирка Робева, наричана от него Ира. Днес това писмо остава в историята като най-голямото любовно писмо в българската епистоларна литература. Оригиналът се съхранява във фонда на Дом-музей „Пеньо Пенев“ в Димитровград, а копие в реалните му размери е изложено за посетители, съобщава Би Ти Ви.
По думите на уредника на музея Евгения Емилова, когато се запознават в Ямбол, Ира е ученичка в десети клас. Между двамата пламва силно чувство, а младият поет започва да ѝ посвещава стихове и писма, в които споделя мечтите си и копнежа за щастие.
Връзката им остава платонична. Обстоятелствата ги разделят – момичето заминава да учи в Педагогическия институт в Бургас, а Пенев трябва да довърши военната си служба.
Именно тогава, от гарнизона във Велико Търново, той пише прочутото писмо: „Далечен поздрав ти пращам, моя близка, родна Ира. Колко неща имам да ти разкрия…“.
Според специалистите посланието е излято почти на един дъх. То е изписано двустранно – от едната страна с червено мастило, от другата със зелено. Само на първата страница има 129 реда, всеки дълъг около метър, а на гърба – още 120. В края Пенев добавя и два постскриптума.
„Писах, писах, но едва успях да ти разкажа една минимална част от всичко онова, което чувствувам…“, признава той.
Според учителя по български език и литература Милена Минчева тази любов остава неизживяна и именно в това се крие нейната сила.
По думите ѝ чувството е по юношески чисто, а в стиховете и писмата до Ира Пенев използва символика, в която жената е светлина, чистота и сияние – образи, напомнящи любовната поезия на Яворов.
За учениците от димитровградската математическа гимназия писмото е апогей на любовната му лирика, макар никога да не е издавано в тираж. „Историята зад него е изключително вълшебна и може да промени гледната точка за любовта на много хора“, казва ученичката Магдалена Славова.
Според Христомир Костадинов писмото показва човек, който уважава жената и търси истинската любов.
Посланието достига до Сотирка Робева, която години по-късно го дарява на музея. Предстои то да бъде реставрирано, за да се съхрани и за следващите поколения. А думите на поета остават като свидетелство за чувството му:
„Трябва да те видя… срещна ли те, аз оставам захласнат… предпочитам да мълча, да те гледам, само да те гледам и да ти се радвам.“
