ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
С наближаването на раздаването на 88-те награди на Американската филмова академия, ББС реши да ни запознае с историята около известната статуетка и някои от най-интересните моменти, свързани с нея.
Разказът започва с раздаването на първите "Оскар"-и през 1929 г., когато категориите се броят на пръстите на едната ръка. Първият носител на званието за най-добра мъжка роля става немският актьор (и единствен досега немец с това отличие) Емил Дженингс, който няколко години след това се връща в Германия, където става известен с ролите си в редица пропагандни филми за Нацистка Германия.
Слуховете обаче гласят, че първоначално не е трябвало той да грабне статуетката, тъй като е бил първи подгласник, истинският победител е трябвало да бъде... куче, и то отново немско. Рин Тин Тин, 11-годишната немска овчарка, спасена от Франция през 1918 г. от американски летци. По онова време кучето се превръща в една от най-големите и богати звезди на американското кино с цели 27 филма в кариерата си.
Новосформираната тогава Американска филмова академия обаче решава, че ако даде първата си статуетка на куче, ще изглежда несериозно. И така, въпреки че Рин Тин Тин получава най-много гласове от журито, членовете му решават да проведат второ гласуване само с актьори, което Дженингс печели.
Най-много призове е Уолт Дисни - 26, докато Алфред Хичкок никога не получава награда за свой филм, единствено му се връчва почетен "Оскар". Досега се помни репликата на един от водещите на церемонията Боб Хоуп, който казва, че ако накрая на вечерта остане някой и друг нераздаден "Оскар", може да го пратят на Дисни.
Моделът за статуетката
Известната позлатена фигура в стил ар деко е висока 34,3 сантиметра и тежи 3,6 килограма. Външният ѝ вид остава почти непроменен от 1929 г. до днес. Тя е по дизайн на Седрик Гибънс, артистичен директор на студио "Метро-Голдуин-Майер", като изработката се възлага на лосанджелиския артист Джордж Станли.
Въпреки че Гибънс не е ползвал модел за дизайна си, съпругата му Долорес дел Рио твърди, че нейният мексикански приятел Емилио Фернандез, по онова време холивудски статист в средата на 20-те си години, е позирал гол за Джордж Станли. Въпреки че чертите на фигурата са толкова лишени от детайл, че практически всеки млад мъж във форма би могъл да е позирал, ако изобщо е имало модел.
Докато историята за Фернандез е в най-добрия случай апокрифна, то коренът на името "Оскар" е неизвестен. Официално името на статуетката е Награда на академията за заслуга, но всеки в Холивуд ѝ вика "Оскар" поне от 1934 г. насам. Самата Академия приема прякора през 1939 г. Най-правдоподобната история гласи, че когато библиотекарката на Академията, Маргарет Херик, вижда статуетката за пръв път, е казала, че прилича на чичо ѝ Оскар.
Малкият златен мъж
Оригиналните награди, направени от позлатен солиден бронз, са отлети и полирани от леярната "Шъмуей и синове" в Батавия, Илинойс. До средата на 30-те години на миналия век бронзът е заменен от британиум (калай, антимон и мед), потопен в сребърен никел и покрит с 24-каратово, или направо чисто злато. От 1982 г. те се произвеждат от компанията "Оуенс и сие", в Чикаго.
Най-сериозното отклоняване от традицията на дизайна идва през 1939 г., когато 10-годишната Шърли Темпъл връчва на Уолт Дисни втората му почетна награда. Тя представлява дървен пиедестал със стълбичка, върху който има един нормален "Оскар" и 7 по-малки фигурки, отново "Оскар"-и. Идеята е да се направи реверанс към култовата анимация на Дисни от 1937 г. - "Снежанка и седемте джуджета".
Между 1942 и 1945 г., когато в страната има недостиг на метали, статуетките са правени от боядисан гипс. Щом войната приключва, носителите им получават правото да си вземат металните позлатени версии.
Има едно нещо, свързано с "Оскар"-ите, на което никога не се е гледало с добро око, и това е продажбата им. От 1950 г. насам нито победителите, нито наследниците им имат правото да ги обявят за продажба, ако преди това не ги предложат за закупуване на Академията за 1 долар. Въпреки това някои притежатели на фигурите са намерили вратички да ги продадат. Така например през 2011 г. Беатрис Уелес, щерка на Орсън Уелес, обяви търг за приза на баща си от 1942 г. за най-добър сценарий за "Гражданинът Кейн". Предложението събра 861,542 хиляди долара.
