ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Английският физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов Исак Нютон умира на 84-годишна възраст през 1727 г. в имението си във Вулсторп Манор в Линколншир. Там от 400 години расте и прочутото ябълково дърво, чийто плод според легендата ударил младия Нютон по главата и той открил закона за гравитацията.
Дали това е истина, остава неизвестно. Факт е обаче, че повечето от откритията си - а те са много, Нютон прави в период само от 2 години - между 1665-а и 1667-а година. През това време в Англия бушува чумна епидемия, която взима много жертви. Университетът Кеймбридж преустановява работа и Нютон работи у дома в имението.
Някои негови биографи обаче продължават да се питат как така не е попаднал под ударите на инквизицията, която макар да е почти обезсилена вече през 17-ти век, все още е достатъчно авторитетна в Европа по онова време. А причината за подобни въпроси е, че сър Нютон е бил заклет окултист и през целия си живот не спрял да търси материалното проявление на философския камък или как се прави злато от нищо или от всичко.
Нютон бил обсебен от алхимията и убеден, че има метод за откриване на мистериозния философски камък. Великият учен пише ръкопис за опита си да създаде елементи като „философски живак“. Смята се, че тези елементи са съставни на философския камък.
Нютон вярвал толкова много в алхимията, че не я разделял от другите науки. Изучавал я наравно с математиката, астрономията и т.н. Някои смятат, че именно увлечението по алхимията му помага да направи известните си математически открития.
Нютон пише и „Хронология на древните царства“. В нея той разглежда историята на древните гърци, древен Египет, Асирия, Вавилония и мидийците, персите и храмът на Соломон. В своята хронология Нютон споделя и вярата си в изчезналия континент Атлантида, който по-късните колеги на великия учен смятат за измислица не на кого да е, а на самия Платон. Има твърдения обаче, че самият Нютон е прераждане на великия философ, преродил се още по-късно в америка като Едгар Кейси.
За Нютон Джон Мейнард Кейнс изтъква: „Нютон не е първият човек от века на Просвещението, той е последният от магьосниците“.
