ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Тази статия ще бъде посрещната с недоумение от някои хора, които си мислят, че Кеворк Кеворкян не е интервюирал достатъчно остро Борисов на 5-и май (Великден). Че едва ли не е трябвало да го разпъне на кръста, та той никога да не възкръсне.
Да оставим настрана, че навръх Великден, една седмица преди изборите, се прави интервю в гледано предаване, с един от кандидатите за депутати и бивш премиер, и да се спрем само на няколко момента, които ще променят мнението ви.
Кеворкян показа за пореден път, че може да задава въпроси, при това такива, че на интервюирания да не му стане ясно как се превръща в едно цвете, подобно на теменужките, с които си говореше Костов навремето. Класическите политици на България от края на XIX век наричат това “Скубане на кокошката, без тя да кряка”.
В интервюто за предаването “Всяка неделя” по Нова телевизия Бойко Борисов сподели:
Да му стане жал на човек, когато чуе как Бойко започна да се оправдава… с цитати от Държавния департамент! Явно е забравил какво каза посланикът на САЩ повод "Уикилийкс":
Уверявам ви, че следващите 1000 грами, които може би ще бъдат посветени на България, ще предоставят добре балансирана и справедлива картина на събитията в страната. Нашите мисли съвпадат с мислите на българския народ…”
Т.е. по логиката (но не на Борисов), казаното в неформална обстановка е същото, което той споделя с българите всеки ден и неговите мисли съвпадат с мислите на българския народ.
Или с други думи – казаното от Бойко, Миро и Ники е… истината!
Но дори този шокиращ момент не може да изтрие зле прикритата обида, която Бойко таи по адрес на Цветан Цветанов. Ще кажете “Не е така!” Не е, ама е. И Бойко няма друг избор, освен в момента да се кълне, че вярва на Цветанов изцяло. Все пак идват избори, какво очаквате да каже? Какъв сигнал ще изпрати на привържениците на ГЕРБ? Че “моторът” на партията не заслужава доверие ли? Че не бива да се гордее с него ли (виж снимката вляво)?
Бойко Борисов: “…В нашата партия, в ГЕРБ проблемът с властта и управлението на партията не съществува. ГЕРБ е партия, която съм я създал аз. ГЕРБ е партия, която за радост през годините създаде своите организационни структури. Това изисква огромно време. И ако в момента другите политически партии са зле, защото те определено са зле, е защото нямат организационна работа. Те нямат структура… Партийната работа е много тежка и много неблагодарна. Това всеки иска да стане депутат, всеки иска да стане кмет, общински съветник… Тези хора трябва някой да седи да ги слуша, пък те се карат, пък се разправят, пък си правят интриги, пък винаги има недоволни. Цветанов е като кошчето за отпадъци, душевни отпадъци на всеки един от тях. И аз съм му дал да се занимава с тази работа…
Бойко Борисов: …Какво ще прави Цветанов без мен? Ето, ГЕРБ, аз напускам днес, идва Цветанов, става шеф на ГЕРБ. Е и, какво става?
Водещ: Нищо и половина.
Бойко Борисов: Какво става? Той е силен, когато и аз съм силен. И той го знае и го съзнава.
Водещ: Искаш да кажеш, че той е една функция, твоя?
Бойко Борисов: Той винаги ми е бил помощник. И до ден-днешен. И дано, моля Господ, да изляза прав и никога да не се разочаровам от него, е бил перфектен помощник.
“Винаги ми е бил помощник.”
Няма как да не си спомним, че бившият главен прокурор Филчев така го и беше определил (май пак при Кеворкян?) – като едно момче, което носеше папките на Борисов. Унижение струи от думите на Борисов. Няма начин едно момче, яло филии с мас и играло футбол по поляните на Банкя, да не е наясно, че “перфектният помощник” го е прецакал перфектно.
От всичко казано при Кеворкян, струи една нескрита обида, през която се прокрадва и омраза. Дали съм прав или не – бъдещето ще покаже, но до момента в България не е имало политически тандем, който да изкара дълго време. То и по света е така – с изключение може би на Русия, където Путин и Медведев си сменяха постовете.
И още един гвоздей при разпъването на Борисов:
Водещ: Между другото, има една голяма промяна в стилистиката, в стила на разговорите. Станишев казва, че ГЕРБ бил „империята на злото”, а пък на едно място пишеха, че ти си Сталин, а Цветанов – Берия. Как гледаш на такива работи?
Бойко Борисов: Това момче, когато е расло в градините на „Евксиноград”, а ние сме яли филии по улиците и сме работили, сигурно само такива филми е гледал там – сталинистки, комунистически.
Забележете – Кеворкян не го коригира, макар и добре да знае, че “империя на злото” е термин, вкаран в употреба не от комунистите, а напротив – от човека, който допринесе най-много за разпада на комунизма – щатският президент Роналд Рейгън. Гениално е просто как го закопава (друг е въпросът, че Кеворк не цитираше Станишев, а друг общественик, направил сравнението със Сталин и Берия).
Ето защо си мисля, че разговорът на Бойко Борисов с Кеворкян не е безплатен Пи Ар в полза на Борисов, а е по-скоро насочен към онези хора, които все още се колебаят и се чудят кое е по-малкото зло: ГЕРБ или някоя от останалите партии. След описанието на ГЕРБ като нещо измислено от Бойко, което не би съществувало без Бойко, то и наивните хора би трябвало да са наясно: ГЕРБ не е партия. Ако се съмнявате в моите думи, вижте какво казва самият Бойко:
Познавате ли истинска партия, която е избирала единодушно своя председател? Но познавате ли и друга партия, която да е имала само един отчетно-изборен конгрес – този, на който избра “единодушно” своя лидер? Да, доколкото разбирам, други отчетно-изборни конгреси не е имала. Пък и Бойко навремето им го каза – той ще определя кой какво прави в тази партия. Нещо повече – той дори им забрани да говорят по адрес на отделни политици, например по адрес на Първанов. Между другото – такава забрана по адрес на Плевнелиев няма. Още един факт, който беше вкаран от Кеворкян в употреба.
Но да завърша тази статия с традиционното за България заключение: Иван Костов не е прав! В разговора Кеворкян изобщо не засегна темата “Костов”. Дори подмина хапливата реплика на Бойко, който му каза, че Костов му е приятел.
Не знам какво си мисли Кеворкян, не знам какво си мисли Бойко, но знам, че от този разговор може да се направят редица изводи, кой от кой по-тъжни и мрачни за България.
Някак си не ми се иска да завършвам толкова унило статията, особено в днешния празничен ден – Гергьовден. Нищо, че президентът ни развали настроението с думите, че трябвало да харчим пари за изтребители.
Оптимистичното е, че времето е прекрасно и че само след седмица резултатите от изборите ще са ясни. Който и да ги спечели, дано да няма възможност да направи самостоятелно правителство. И дано да има достатъчно механизми за контрол върху действията на следващите властимащи. Видяхме какво се случва, когато МВР е оставено на разположение на един човек с неподходящо образования, ниска обща култура и никакво непознаване на правото: злоупотреби, обвинения, както и последващи обвинения от прокуратурата за извършени престъпления. Подобен мракобеснически режим не бива да се повтаря, иначе крехката демокрация няма да издържи. Ние не сме нито Англия, Швеция или САЩ, че да имаме векове развитие при нормални условия. Дори западните страни имат проблеми, дори и там се срещат отклонения от демократичното развитие, така че ние трябва винаги да полагаме двойно, тройно повече усилия, за да се справим с недостатъците си. Помислете само: ако се стремим към достигане на западния стандарт на живот, трябва да се движим много по-бързо, отколкото се движат по-развитите от нас страни. Няма как да стигнеш някой, който тича, ако ти ходиш пеш. Може да го стигнеш, ако той ходи пеш, а ти тичаш. И не се спираш час по час, за да смениш посоката. Няма как да станем по-демократична, по-успешна държава, ако ни управляват хора, които нарушават законите и не виждат нищо лошо в това. Които дори може би не го разбират.
Дали ще го разберат достатъчно хора – не знам, но ако не го кажа утре с право ще ме попитате “Защо мълча тогава?”
Мълчанието е най-лошото нещо, което ни се случва, а поговорките “Преклонена глава – сабя не я сече”, “Да би мирно седяло, не би чудо видяло” и “Мълчанието е злато” са само оправдание за страха, подлостта и преклонението пред силата. Да завърша и аз с едно клише:
По-добре е да дадем сила на правото, отколкото право на силата.
От блога на Вени Марковски
