ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Изборните страсти отшумяват. Победителите берат лаври, победените ближат рани… На политическата шахматна дъска щъка нова пешка с претенцията да е цар в следващата партия. Анализаторите се питат къде в голямата политика ще застане малката партия на Бареков, какви съюзи и коалиции ще търси. Отговорът е повече от труден. Защото малката партия с големите разноски е странен политически мутант. Нейният лидер също не е от познатите ни светове. В политиката е тотален опортюнист, в икономиката е пълен волунтарист, в културата е недовършен интелигент… Изобщо нещо като татко Барба – може да заеме всякаква форма, да се преобрази във всичко. И това го прави възможен съюзник на всяка партия. Българските партии, както знаете, не са много придирчиви…
Всъщност, докато чака ситуацията у нас да узрее, Бареков ще отскочи да Брюксел, за да заяви своето съществуване и да заеме подобаващото му място в политическата система на ЕС. Бареков разкри, че преговаря с три партии в ЕП. Една от тях, вика, е ЕНП, това е новина.
Браво! Обаче… Новините биват основно два вида: достоверни и недостоверни, което няма отношение към истината. Новини, чиято недостоверност не може да се докаже, или пък може да се установи едва след седмици, са верни. Още преди Бареков да приключи с хвалбите как го искат и трите големи европейски коалиции и как той не изключва да заеме зам.-шефско място в една от тях, се обади говорителката на шефа на ЕНП Жозеф Дол, която съобщи: „Не сме разговаряли с „България без цензура”. ЕНП не е получавала покана за разговори от подобна партия и не е влизала в никакви дискусии с други български партии, освен с ГЕРБ."
Но това не смути Бареков. Той продължи да настоява, че отива в Брюксел да преговаря с трите големи партии в ЕП. И щял да иска не само зам.-председателски пост в тая, която избере, а също и шефско място в някоя от важните комисии в ЕП. Едва влязъл в селото и вече пита на попа за къщата. Както биха се изразили в родното село на д-р Филипов, тотална хипертрофия на АЗ-а, и личностния и политическия. Тук фанфаронщината достига апогея си. Следващата крачка ще е да поиска комисарско място, а след това, защо не, и мястото на Барозу.
Виц: Бареков отишъл на психиатър. „Докторе, всяка нощ сънувам как Барозу тича след мен и ми иска автограф. Това мания за величие ли е, или за преследване…”
Не е смешно не защото вицът е стар, а защото този възпален мозък изяви амбиция да ни управлява, да ни прави щастливи. Откровено се ебава с нас… Извинявам се, как се казваше… Бъзика се с нас. Не и това не е книжовно. Шегува се с нас. Да, точно така, книжовното е шегува се. Но когато някой се шегува на голо е допустимо да се каже и, че се ебава… Не ли?
Но какво пък, нима ние не се ебаваме с бъдещето си? Резултатите за партията на Бареков показват нивото на политическата култура на част от нацията. И, ако трябва да сме откровени, нямаме никакви основания да я надценяваме. Слава Богу, не става дума за голяма част. Процентът е стряскащ (10.66%), но зад него стоят 238 629 гласа. До известна степен е успокоително, че този профански вот се прелива, а не се увеличава, въпреки разширяващите се предпоставки за лумпенизиране на голяма част от нацията.
Основният въпрос по отношение на Бареков е чий проект е той.
Изявяващата се напоследък като най-осведомена по темата Татяна Дончева твърди категорично, че е личен проект на банкера Цветан Василев. Но в момента Василев бил в губеща позиция във войната с Пеевски. Според нея "там има разделяне", а в този момент банкерът не диктува условията, а брани остатъчните си притежания. Но "Делян Пеевски и ДПС са в по-силна позиция".
Работата е малко като в Страшимировото "Хоро": "Из дворищата ставаше нещо. Влачеха жена. То не личеше дали тъкмо я влачат, или я само водят, но работата не беше чиста..."
Е, разделението не значи непременно война. Ако от сблъсъка си с Борисов банкерът Василев не е разбрал, че и най-големите пари губят битката с държавата, скоро ще го разбере. Доган в момента е държавата.
Докато не се появят категорични доказателства за обявената от Дончева война, ще продължавам да смятам ДПС и ББЦ за сестрински партии, които, независимо от вербалните опити за разграничаване и, едва ли не, противопоставяне, ще бъдат близки съмишленици всеки път, когато трябва да се прокарат важни решения.
Политиката, викат братята сърби, е „с една рука дупе глади, с друга курац вади”, с извинение на въздържателите. Та и Доган така действа. Бареков предлага сътрудничество и комплиментира столетницата: "Честно да ви кажа, като гледам цялата ситуация в парламента, БСП е най-нормалната и демократична партия…” Обаче другата ръка, Местан, вече приготвя вазелина…: „Едва ли кабинетът Орешарски ще си изкара пълния мандат…”
И изобщо, ДПС е предвидима партия (Местан). Трябва да си много глупав, за да не предвидиш, че хванеш ли се с ДПС, рано или късно ще те турят от страната на булката. А Станишев дори го повтарят…
Към БСП Бареков беше направо щедър. Предложи им да му станат младши коалиционен партньор в една бъдеща управленска коалиция. Но при условие, че се отърват от Станишев. И жена му. Бареков с неговите 10% и трима купени депутати! Такъв пълен конфидънс човек може да си има само, ако се е дозирал неправилно, дето казва оная госпожа…
Условието да го няма Станишев може и да се изпълни, но едва ли за хатъра на Бареков. В БСП започва да се чува ропот срещу хроничния изборен карък. В нощта на истината вечният претендент Янаки беше като градоносен облак и още на следващата сутрин поиска ново ръководство в партията за следващите избори. Последва го и водачката на червената листа Илияна Йотова... Самият Станишев изглежда поколебан и непрекъснато намира поводи да отсрочи отказа си от евролистата.
Ей, испанският крал абдикира, Станишев стиска председателския пост като умрял ябълка…
Към ГЕРБ обаче отношението на Бареков си остава непримиримо. Въпреки реверанса на Борисов, че ги дели само едно извинение, Бареков продължи грубо да го обижда: „Вижте, г-н Борисов е един първичен човек. Бих употребил една малко по-силна дума - политически примитив. Той слага егото си, емоциите си над важните за държавата интереси. Доста си е повярвал… Превъзбудил се е през последните два дена.”
Огледалце, огледалце…
Борисов веднага отговори: „Единствените, с които не виждам смисъл да се преговаря е „България без цензура" заради техните постоянни обидни квалификации и постоянно изменящи се позиции по различни теми.”
Но ако се наложи по-късно може и да види смисъл, не бих се учудил. Колкото по-първични са хората, толкова по-лесно преглъщат грозните обиди, които са си казали…
Най-странно обаче прозвучаха думите на Иван Костов за евентуално сътрудничество на Реформаторският блок с ББЦ. Само че бъдещето на РБ далеч не е ясно. Причината отново се казва Иван Костов. Под вещото ръководство на този дърт интригант ДСБ работеше не за листата на РБ, а само за втория в нея – Светльо Малинов. И ако в случая с Момчил Преференциалния имаме най-вероятно проява на глупостта на червената бабичка, тук има съзнателна нечестна игра, което минира толкова трудно създадената коалиция. Преди изборите, когато се чудех коя от партиите заслужава моя глас, писах за ДСБ и Радан: „Радан не го познавам добре… Но имам притеснение, че в ДСБ още витае лошата енергия на драгалевския мизантроп. Това пространство трябва да се види от специалист по Фън Шуй, или от някой екзорсист, не знам точно… Ще ми трябват още доказателства, че Радан, не се е поддал на инкултурация в средата на Костов и неговото обкръжение…”
Извинете за нескромността, но тези думи граничат с ясновидство…
Но интригантството на Костов не е самоцелно. От доста време се шушука за обвързаността му с Цветан Василев. Даниел Смилов написа: „Чудно защо обаче се появиха гласове дори за възможно сътрудничество на РБ с ББЦ. Според мен през тези гласове се изразява г-н Цветан Василев: аз друго обяснение нямам за подобна екстравагантност.”
Наистина друго обяснение няма. Все пак Костов не е Смешка Робева, за да си позволи да ни пробутва фидеизъм от най-пошла проба: „Дали аз вярвам на Николай Бареков или не? Аз казвам така: аз имам нужда да вярвам. В противен случай сме се заврели в тинята. Аз виждам безумната мизерия, в която тъне народът ни…”
Добре че съм наясно, че не е искрена, защото иначе щях да си помисля, че и тя е много глупава…
Но гласът на Костов е от друга опера. Той не може да се прави на наивен. Костов съвсем целенасочено руши РБ и отново връща дясното на изходни позиции.
С предателството на Костов Бареков е поканен и в последната крепост, за която бях почти готов да смятам, че няма никога да допусне този идеен и политически башибозук зад стените си. Но, както се казва, никога не казвай никога. Особено ако става дума за български политици. Всъщност, не е редно изобщо да се учудваме, след като пред очите ни ДПС и „Атака“ дружно крепят правителството на Орешарски. Българската политика е напълно изпразнена от идеи, принципи, ценности… Българските политици имат само цели, първата от които е властта. Властта, зад която са скрити парите.
