ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Марин льо Пен рязко втвърди тона към Москва и отправи едно от най-категоричните си послания към Русия досега. Заедно с председателя на „Национален сбор“ Жордан Бардела тя обяви, че Франция няма да позволи на чужда сила да диктува политиката й чрез заплахи, сплашване и дестабилизация.
Поводът е решението на Кремъл да постави под временна администрация активи на големи европейски компании в Русия, включително френската „Ошан“, както и серията от действия в Европа, които западни правителства свързват с Москва. Позицията е особено забележима за политик, който години наред е критикуван във Франция за прекалено меко отношение към Кремъл.
„Никога няма да толерираме чужда сила, в случая Русия, да се надява, че ще диктува пряко или косвено политиката на нашата страна“, заявиха Льо Пен и Бардела в общо съобщение, публикувано на 19 септември.
Посланието им е недвусмислено - спорът във Франция за отношенията с Москва и за подкрепата за Киев е легитимен, но външният натиск не е. „Френската външна политика ще бъде решавана в Париж, а не в Москва“, е смисълът на позицията, с която двамата очертават червена линия пред Кремъл.
Льо Пен и Бардела подчертават, че французите имат право да спорят за размера и условията на финансовата помощ за Украйна, както и за дипломатическите инициативи за прекратяване на войната. Но според тях този дебат трябва да остане изцяло френски.
„Никаква провокация, никаква тайна операция и никакво дестабилизиращо действие“ не може да накара Франция да улесни постигането на руските военни цели в Украйна, заявяват двамата.
Непосредственият повод за острата позиция е указът на Владимир Путин от 17 септември, с който под временна руска администрация бяха поставени активи на няколко големи чуждестранни компании. Сред тях са френската „Ошан“, бившият бизнес на „Льороа Мерлен“, който вече носи името Lemana Pro, френската FM Logistic и швейцарската Nestlé. Управлението е поверено на руската компания L.E.V. Management.
Мярката на този етап не означава формално прехвърляне на собствеността, но дава на назначени от Русия управители контрол върху дейността на компаниите. Само „Ошан“ има 229 магазина и над 24 000 служители в Русия, съобщава Ройтерс. Кремъл представи решенията като отговор на това, което определя като враждебни действия на европейски държави.
Льо Пен и Бардела нарекоха поставянето на европейските активи под принудително управление „враждебен акт“, който засяга пряко интересите и правата на европейските компании.
Вторият повод за острото предупреждение е случаят на летище Лайпциг/Хале. На 4 август там бяха открити дронове с експлозиви в зоната за товарни операции, близо до украински транспортни самолети. Германското правителство впоследствие официално заяви, че данните на службите сочат руска намеса и определи случая като част от познат модел на руски хибридни операции в Европа.
Разследвания на NDR, WDR и „Зюддойче цайтунг“ по-късно съобщиха за заподозрени с предполагаеми връзки с руския военен разузнавателен апарат ГРУ. Руското посолство в Германия отхвърли обвиненията и представи случая като провокация.
Именно тези събития Льо Пен и Бардела поставят в по-широката картина на „враждебни действия в Европа“, които според тях са се увеличили през последните седмици и се извършват в интерес на Русия. Ден по-рано и френският президент Еманюел Макрон заяви след среща с партийни лидери, че руската хибридна заплаха срещу Франция и Европа се е засилила.
Новата позиция привлича особено внимание заради дългогодишните отношения на политическото движение на Льо Пен с Русия. През 2014 г. тогавашният Национален фронт получи заем от 9 млн. евро от базираната в Москва First Czech Russian Bank, след като според партията френски и други европейски банки са отказали да я финансират. Заемът години наред беше използван от политическите й противници като аргумент в спора за отношението й към Кремъл.
Льо Пен е била критикувана и за позиции към Русия, определяни от опонентите й като прекалено благосклонни. Сегашното изявление не променя позицията на „Национален сбор“, че във Франция трябва да има дебат за мащаба и условията на помощта за Украйна, но поставя значително по-твърда граница по отношение на предполагаеми руски опити за натиск и намеса.
Твърдата декларация идва само месеци преди президентските избори във Франция през 2027 г. и в момент, когато външната политика и сигурността все по-видимо навлизат в кампанията.
Проучване на Ipsos BVA, проведено от 3 до 9 септември сред 13 060 регистрирани избиратели, дава на Марин льо Пен между 33 и 35% подкрепа на първи тур в различните тествани сценарии. Отделно изследване на Ipsos от края на август и началото на септември я поставя между 34 и 36%. Това са моментни измервания на нагласите, а не прогноза за крайния резултат на изборите.
На този фон посланието към Москва е повече от реакция срещу съдбата на „Ошан“. То очертава и линия, която Льо Пен очевидно иска да защитава в започващата президентска кампания - спорът за Украйна може да бъде остър вътре във Франция, но решенията за френската политика няма да бъдат вземани под натиск отвън.
