Марко Рубио предупреди Европа за новата ера в геополитиката преди голямата си реч в Мюнхен
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
С ясния сигнал, че международният ред навлиза в нова, несигурна фаза, започна Конференцията по сигурността в Мюнхен за 2026 г., на която се събраха около 50 лидери и висши длъжностни лица от цял свят, предава ВВС, цитирана от "Фокус".
В центъра на вниманието са войната в Украйна, бъдещето на НАТО, ядрените арсенали и устойчивостта на трансатлантическите отношения в период, в който ангажиментите на Съединените щати към Алианса са подложени на открито съмнение.
Американският държавен секретар Марко Рубио, запитан дали посланието му към европейците ще бъде по-примирително в сравнение с миналата година, заявява: "Светът се променя много бързо пред очите ни". И добавя: "Живеем в нова ера в геополитиката и това ще изисква от всички нас да преосмислим какво означава това и каква ще бъде нашата роля".
Неговото изявление идва година след речта на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс на същото събитие, когато той директно атакува Европа – включително Обединеното кралство – за политиките ѝ по въпросите на свободата на словото и миграцията. Тази реч предизвика една година на силно и безпрецедентно напрежение между САЩ и Европа.
Климатът се влоши допълнително през последните месеци от многократните изявления на президента на САЩ Доналд Тръмп, че Гренландия е "от жизненоважно значение" за националната сигурност на САЩ, като твърди – без да представя доказателства – че тя е "покрита от руски и китайски кораби". Тези изявления, в съчетание със заплахи за евентуална "окупация" на полуавтономната датска територия, бяха възприети от много европейски лидери като повратна точка, която подкопава доверието в основния им съюзник.
Датският премиер Мете Фредериксен заяви, че планира среща с Рубио, за да обсъдят американските позиции по отношение на Гренландия. Същевременно осем бивши посланици на САЩ в НАТО и осем бивши висши американски военни командири в Европа изпратиха отворено писмо до Вашингтон, призовавайки го да запази подкрепата си за западния отбранителен алианс. "НАТО, далеч от това да бъде благотворителна организация, е мултипликатор на сила, който позволява на Съединените щати да упражняват влиянието и силата си по начини, които биха били невъзможни – или непосилно скъпи – да бъдат постигнати самостоятелно", отбелязват те.
На дипломатическия фронт украинският външен министър Андрий Сибига се срещна с китайския си колега Ван И, като се стреми да поддържа отворени канали за комуникация с Пекин, въпреки предишните обвинения на Киев, че Китай косвено подкрепя Русия.
Украинският президент Володимир Зеленски също пристигна в Мюнхен и е насрочил серия от срещи с европейски лидери, както и с американски сенатори, търсейки ясни гаранции за продължаваща подкрепа.
От европейска страна, шведският премиер Улф Кристерсон призна, че "отношенията ни са понесли удар", но уточни, че "това не означава, че трябва да се откажем от трансатлантическите отношения". Неговите приоритети, заяви той, са да засили европейската конкурентоспособност, да поеме по-голям дял от отговорността за отбраната и да окаже натиск върху Русия.
Очаква се френският президент Еманюел Макрон да повтори посланието за "стратегическата автономност" на Европа, настоявайки, че "резултатът от всякакви преговори трябва да вземе предвид европейците", като същевременно спомене необходимостта от защита на демокрациите от хибридни заплахи и чуждестранна намеса.
В кулоарите на конференцията е планирана и среща на външните министри на Г-7 с участието на Марко Рубио, което подчертава значението на консултациите във време, когато стабилността на следвоенния международен ред е поставена на изпитание.
