ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Инвеститорите се обнадеждиха от оптимистичния тон на германския канцлер Ангела Меркел относно италианската банкова криза. Вчера Меркел изрази увереност, че разговорите между Рим и Брюксел ще доведат до спасителен план за затъналите финансови институции, което доведе до покачване на цените на акциите им. Приповдигнатият тон на Меркел беше преценен от инвеститорите като знак, че Берлин не се е паникьосал от възможността необслужваните кредити на италианските банки в размер на 360 милиарда евро да доведат до следващата голяма финансова криза в еврозоната.
Думите на германският канцлер водят и до предположения, че е възможно някакво снизхождение към исканията на Рим. „Не виждам развитие на кризисна ситуация. Убедена съм, че тези въпроси, които трябва да се решат, ще бъдат решени добре”, заяви Меркел относно дискусиите между Рим и Брюксел. Изказването й от вчерашния ранен следобед (след среща с премиера на Ейре Една Кени – б.р.) доведе до нарастване на цената на банковите акции. Тези на „UniCredit”, най-голямата италианска банка, регистрираха дневно увеличение от 13,5%. Тези на втората най-голяма „Banca Intesa” се увеличиха с 6,6%, а тези на третата „Monte dei Paschi di Siena”, която има най-голям проблем с необслужвани кредити, с 3,7%. При „UniCredit” увеличението може би се дължи и на успешната продажба за 328 милиона евро на 10% дял от онлайн брокера „FinecoBank”.
Ходът беше предприет от новия изпълнителен директор Жан-Пиер Мустиер и цели заздравяване на баланса на мултинационалната банка. Няколко часа след това бяха обявени и плановете за продажба на 10% от полското подразделение на компанията – „Bank Pekao”. Италия и ЕС са въвлечени в напрегнати разговори относно възможността Рим да използва публични средства за финансиране на затъналите банки, започвайки с „Monte dei Paschi”, без да нарушава европейските правила, които предполагат налагане на загуби за необезпечените притежатели на облигации. Правилата на ЕС бяха променени след дълговата криза в съюза и целят използване на средствата от инвеститори, вместо тези на данъкоплатците при спасявания на банки. Италианските власти казват, че се придържат към правилата на ЕС, но търсят по-лека тяхна интерпретация, която ще позволи минимизиране, ако не и заличаване, на удара по притежателите на задължения. Сред тях има институционални и търговски инвеститори.
Италианският премиер Матео Ренци заяви в понеделеник, че споразумението е „в обсег”, въпреки че до момента нямаше знаци за голям напредък. „Правителството сега е заето с намиране на предпазни решения в случай на необходима интервенция. Това ще бъде сторено при пълна защита на домакинствата и спестяванията”, каза финансовият министър на страната Пиер Карло Падоан след среща със своите колеги от еврозоната. Италианските банки не бяха част от програмата на редовните разговори, но са били предмет на неформални дискусии.
Германският финансов министър Волфганг Шойбле обаче даде сигнал, противостоящ на този на Меркел и постави под въпрос омекотяването в позицията на Берлин. Шойбле настоява, че Италия трябва да се придържа към европейските правила и не бива да очаква специално отношение. Той отправи предупреждение и към германските банки, които очакват държавата да реши проблемите им. „Възможността за възникване на банкова криза няма да бъде по-малка при наличието на такива искания”, заяви Шойбле в отговор на молби за подкрепа от сектора, включващи доклад на главния икономист на „Дойче банк”, най-големия заемодател в Германия. Той призовава за 150 милиарда евро финансиране за рекапитализация на банки, включително италиански.
Друг стриктен член на еврогрупата Словакия също се включи в спора. Финансовият министър Петър Кажимир, чиято страна в момента е ротационен председател на ЕС, заяви, че правилата за държавно финансиране на бива да се дискутират отново. Въпросът стои пред финансовите управници на Италия и ЕС. „На този етап няма какво да направим с това”, заяви Кажимир. Италианските и европейски официални лица работят, за да спазят поставения от тях срок до 29 юли. Тогава завършилите стрес-тестове на европейски банки, включително и на италианските, ще покажат конкретната нужда за капитализиране на проблемните институции. Според европейското законодателство, провал на стрес-тест е едно от условията за възможна намеса с държавни средства.
