ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Всъщност политиката на Ангела Меркел никога не е била насочена срещу народа. Всичко се промени от мигрантската криза. Изведнъж тя се оказа в положението, което преживя нейният предшественик Герхард Шрьодер и го доведе до неговия крах. Канцлерът упорито държи на своето.
Докато нейното обкръжение, политиците от управляващата коалиция, представителите на регионалните правителства и останалата част на Европа спорят на дребно за затваряне на границите, за пунктове за регистриране на мигрантите и събирането на мигрантските семейства, Ангела Меркел не изпусна главното – да се запази ЕС, Шенген и еврото. Всичко е много просто: според нея последиците от европейския колапс ще се стоварят с все сила върху Германия и ще я сразят.
Такава може да бъде съпътстващата щета от политика на националните държави върху ограничаване на външното влияние, особено върху ограничаване броя на пребиваващите мигранти. Може ли тогава да се каже, че Ангела Меркел е по-умна от останалата част на истеричната република, която иска за една нощ да бъде спрян мигрантския наплив? Може би никога няма да разберем отговора на този въпрос, преди същата тази част да спре Меркел. Засилващият се натиск като резултат от растящото количество мигранти, критиките от страна на политици и предприемачи, а също тревогата, засилваща се сред редица слоеве на избирателите, може би някога ще принудят канцлера да обяви капитулация.
И това ще означава, че Германия си затваря границата. Данните от допитванията показват, че подкрепата за нейната политика все повече намалява. Но Меркел все още продължава своята политика с цел да преодолее наплива на мигранти с помощта на Турция, на отстраняване на причините за бягството на хората и на търпението. Но мантрата на Меркел загуби силата да убеждава.
Повечето граждани вече не са склонни да чакат 4 седмици, докато примерно в Гърция заработят регистрационните центрове. Или да чакат, докато ръководителите на Евросъюза съгласуват в Брюксел в средата на февруари квотата на мигрантите за всяка страна-членка (а това няма да стане). Постоянна корекция на курса Меркел никога не е провеждала политика, насочена срещу народа.
Напротив тя дори се прислушваше към господстващите в страната настроения, а не към тенденциите в собствената й партия – отказът от ядрената енергетика след аварията в АЕЦ Фукушима през март 2011 и прекратяването на увеличаването на военната сила – само два примера. От септември 2015 г. тя постоянно и по-малко коригираше политиката си спрямо мигрантите, независимо дали става дума за нови пакети с помощи или ожесточаването на наказанията за престъпления на сексуална почва, макар съответният проект да събираше половин година прах във ведомството на канцлера.
И въпреки това днес всичко изглежда по друг начин. Макар да разбира, че само най-близките й съратници с разбиране се отнасят към нейната мрачна прогноза, засягаща повсеместната европейска оргия под името „затваряне на границите“, канцлерът не може да бъде разубедена, независимо от негативните резултати от социологическите допитвания. Тя взима под внимание факта, че в крайна сметка може сама да се отстрани от власт. Ангела Меркел напомня Герхард Шрьодер Междувременно в обкръжението на канцлерката някои си блъскат главата над това, по какъв начин тя може да направи пълен обрат в политиката си – ако положението в страната стане нетърпимо – и едновременно с това не загуби доверие.
И тук всички си спомнят за бившия канцлер Герхард Шрьодер, който през 2005 г. се оказа в същото положение. Неговата програма с реформи стана причина за изключително ниските резултати на социалдемократите във федерална провинция Северен Рейн-Вестфалия. След това той инициира в Бундестага вот на доверие въз основа на член 68 от Конституцията. Съгласно договорките червено-зелената коалиция съзнателно го провали, за да могат самите избиратели да решат на предсрочни избори дали да подкрепят политиката на Шрьодер. Тогава той загуби от Ангела Меркел с незначителен брой гласове.
Канцлерката също би могла да се опита да си върне по този начин загубеното доверие на народа. Предпоставка: около 200 депутати от голямата коалиция трябва да приемат тази игра и да гласуват в Бундестага срещу Меркел. И това въпреки че в резултат на това гласуване много депутати могат да загубят своите мандати в парламента. Коалицията няма право още веднъж да преодолее 40% бариера. Освен това, тя трябва за пореден път да подкрепи канцлерката като кандидат за този пост.
Но: кой, освен Меркел, може да оглави ХДС и ХСС? Когато задаваш този въпрос, в коалицията се виждат объркани погледи. Най-малкото предсрочни избори през късната есен ще позволят да се спечели време. Надявайки се, че към това време миграционната политика на Меркел ще даде плодове, напливът на мигранти ще се съкрати, а настроенията в страната ще се подобрят. Истински план Б отсъства, по-скоро, това е политическа рулетка. И още едно нещо: да се учиш от Шрьодер означава и да се научиш да губиш. / ------- Андреас Петцолд, „Щерн“.
