ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Преди точно 50 години един чернокож пастор произнася една знаменита реч, която ще се превърне в символ на бурното време и надеждата, че нещата могат да се променят.
На 28 август 1963 г. около 250 000 души от различен етнически произход се събират в парка „Нешънъл мол”. Недоволните, различните, неоправданите вървят рамо до рамо, скандирайки „Равенство сега" и „Ние ще победим". Това е кулминация на акцията, наречена „Марш към Вашингтон за работни места и свобода".
В същия ден 34-годишният Мартин Лутър Кинг е последният оратор. Като се отклонява от предварително подготвения текст, той започва речта с прочутата си фраза: „Имам една мечта", че един ден тази нация ще заживее изцяло според своето кредо, че всички хора се раждат равни.
Думите „Имам една мечта" днес са гравирани на стъпалата на издигнатия впоследствие паметник на мястото, където Мартин Лутър Кинг е произнесъл речта си, малко преди приемането на законите за гражданските права от президента Линдън Б. Джонсън през 1964 г. и 1965 г.
50 години по-късно делото, започнато по време на демонстрацията от 1963 г., далеч не е приключено, смята Бенджамин Джелъс от Националната асоциация за съдействие на напредъка на цветнокожите, една от основните организации, защитаваща правата на чернокожите.
Афроамериканците представляват 14,2% от населението и все още са на опашката по социално-икономически показатели. По официални данни 12,6 на сто от тях са били безработни през юли, спрямо 7,4 на сто средно за САЩ.
50 години след речта на Мартин Лутър Кинг процентът на афроамериканците, които живеят под прага на бедността, е спаднал от 41,8% до 27,6%.
