Учени смятат, че са дошли от Космоса
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В организма на много хора наред с вируси, бактерии, гъбички, паразити и др. виреят странни организми, наречени нанобактерии. Експерименти на американски, руски, френски и японски учени сочат, че те навярно са с извънземен произход.
През 1992 г. биологът проф. Джефри Фолк от Тексаския университет проучва скали, разположени край геотермални източници, и установява, че производството на калциево-карбонатни съединения в тях протича прекалено бързо. Допълнителните изследвания го сащисват: скорострелното образуване на споменатите вещества се дължи на миниатюрни сферички, неизвестни на науката. Проф. Фолк ги назовава нанобактерии (нано е една милиардна част от метъра). Според него голяма част от земната биомаса навярно се състои от такива топчици и те участват активно в глобалния кръговрат на органичните и неорганичните съединения.
Седем години години по-късно френските физикохимици Жак Периа и Лия Данелия доказват експериментално, че нанобактериите са живи организми, които се размножават в някои хранителни разтвори. Те опитват да умъртвят микроскопичните кълбенца, но удрят на камък: нищо не е в състояние да ги унищожи.
В края на миналия век московският биохимик проф. Георгий Василин изследва парче от метеорит, паднал в Антарктида, и намира в него структури, наподобяващи нанобактерии. Две-три седмици по-късно колегата му Роман Аркадиев съобщава, че на повърхността на Марс също има нанобактерии. „Братовчедки” на миниатюрните сферички „цъфват” и в скалния материал на два астероида.
С течение на времето експериментите с главни герои нанобактериите шашват учените. Както е известно от биологията, диаметърът на живата клетка трябва да е поне 140 нанометра, за да може тя да побере своята ДНК, белтъците и други вещества. Обаче диаметърът на микроскопичните сферички е 30-50 нанометра. „Това е чудо на чудесата, то навежда на мисълта, че миниатюрните бактерии се размножават без участието на ДНК”, отбелязва проф. Василин.
Миналата година екип от НАСА извършва опити, чиято цел е да се установят - за пореден път! - минималните размери на най-малкия жив земен организъм Както и да въртят, както и да сучат специалистите, резултатът е същият както при предишните експерименти: диаметърът на най-малкия жив земен организъм действително не може да е по-малък от 140-150 нанометра. В противен случай неговата ДНК няма да кодира 250-те жизненонеобходими белтъци. Излиза, че микроскопичните сферички хем са живи, хем са мъртви, хем се размножават, хем не се размножават.
„Досега въпреки усилията ни не можем да установим какво има във вътрешността на нанобактериите, сигурен съм, че те са нова форма на живот чийто произход не е земен”, пише в сп. "Нейчър" Джозеф Гай, микробиолог от Университета на Британска Колумбия, Канада.
Според доста учени миниатюрните топчици са подхвърлени на Земята съвсем целенасочено – за да събират сведения за процесите, протичащи на планетата ни, и да ги изпращат където трябва. „Нанобактериите вероятно се размножават по начин, който ние не успяваме да разберем, те внимателно наблюдават всичко и се намесват в доста процеси”, допълва Д.Гай.
