ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На повърхността на Юпитер бушува невероятна буря, вихър, по-голям от нашата планета, чийто цвят и размер са му спечелили името „Голямото червено петно“. Наблюдаван от 1830 година и досега се смята, че съществува от векове. Въпреки това през последните няколко десетилетия професионални и любители астрономи забелязват, че мястото изглежда се свива.
Консенсусът сред любителите астрономи е, че „Голямото червено петно“ може да изчезне скоро. Те са провели наблюдения през май и юни, които разкриха дълъг поток от газ, излизащ от петното и започнаха да се питат дали това наистина е началото на края на бурята.
Физикът Филип Маркъс от Калифорнийския университет в Бъркли обаче успокоява, че „Голямото червено петно“ може да се свива, но бурята продължава да бушува и не умира. „Не мисля, че съдбата му някога е била под въпрос“, казва Маркус в изявление.
Екипът изследва хипотезата си с числени симулации, които показват, че големите вихри, около 100 000 квадратни километра, се дължат на сблъсъка между петното и по-малките облачни образувания. Тези взаимодействия могат да създадат точки на застой. На това място скоростта на движение на облаците клони към нула и когато започнат да се движат отново, те могат да се движат в различна посока. Раздробените облаци са произходът на червените вихри.
"Загубата на неразградени облаци от петното чрез срещи с точки на застой не означава смъртта на феномена. Близостта на такива точки през май и юни, когато са проведени наблюденията, не означава смъртта на бурята. Създаването на малки вихри на изток, североизточно от Петното през пролетта на 2019 г. и последващото им сливане с него не означават неговата смърт “, каза Маркъс.
Маркъс и неговите сътрудници заявяват, че „Голямото червено петно“ не отива никъде, тъй като вторичната циркулация над и под бурята помага да се преодолее загубата на енергия и да я поддържа жива.
