Михаил Миков с магистрално интервю пред ПИК и "Ретро"! Скъсани ли са мостовете с Първанов? Какво е мнението му за второто правителство на Бойко Борисов?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Михаил Миков е роден през 1960 г. в град Кула. Семеен, с две деца – син и дъщеря. Завършил право в СУ “Св. Климент Охридски”. Консултирал редица законопроекти във Великото, 36-ото и 37-ото Народно събрание. Народен представител в 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-вото Народно събрание от 5-и Видински многомандатен избирателен район.
Зам.-председател на парламентарната група на Коалиция за България в 41-вото НС. Председател на парламентарната група на Коалиция за България за периода юли 2005 – април 2008 г. Министър на вътрешните работи за периода април 2008 – юли 2009 г. Председател на 42-рото Народно събрание. Председател на БСП.
- Г-н Миков, защо БСП създава усещането, че не е активна опозиция? Докато в обществото зреят куп недоволства – заради цените на винетките, увеличените банкови такси, увеличените застраховки, целия хаос и неслучването на реформата в здравеопазването, замразените пари за деца и майки.
- Не знам защо се е създало такова впечатление, вероятно от постоянното натрапване на този неверен факт от медии и анализатори. Но ако сте проследили работата на Народното събрание, където в момента се взимат решенията, изкарващи хората на улицата, ще знаете, че през изминалата година левицата бе най-активна в отстояването на техните права. Всъщност парламентарната ни група беше единствената последователна опозиция на мнозинство, което постоянно менеше своя състав, но водеше страната в неизменна посока – на дестабилизация заради орязването на социални права, с политики, които означават по-малко здраве, по-недостъпно образование, по-ниски доходи, по-мизерни пенсии...
В същото време точно в парламента бяха отхвърлени нашите предложения за прогресивен данък, който да облекчи бюджета на мнозинството от българите, и за по-ниска ставка на ДДС за детските храни и стоки, която трябваше да помогне на родителите при сегашната демографска катастрофа. Наскоро, например, се срещнах с протестиращите майки, за да ги подкрепя. А и нека припомня нашите протести срещу въвличането на България в напрежението около Украйна, нашите акции в защита на БДЖ, солидарното ни отношение към застрашените от приватизация болници и пощи, към хората, които работят там, и всички, които зависят от техните услуги.
- Защо няма да внесете вот на недоверие срещу конкретна политика на правителството, а общо срещу политиките на кабинета?
- Въпросът по кой въпрос и как ще внесем предложение да се гласува вот на недоверие на дясното правителство ще се реши в началото на следващата година и след консултации с останалите политически сили, които имат желание да подкрепят този вот. Няма сектор, в който кабинетът на Борисов не се проваля или не повтаря провалените решения на предходното управление с мандат на ГЕРБ.
Цялостната му политика заслужи недоверие. А в някои направления можем да говорим не за основание, а направо за задължение да поискаме вот на недоверие. Здравната сфера е едно от тях. „Реформата” на министър Москов носи черти на геноцид към българския народ, защото определя като „социално незначими” една сериозна група пациенти – те ще чакат лечение, ако не могат да си го платят от джоба, въпреки че са го платили веднъж с осигуровките си. А и отношението към здравеопазването ще разобличи внезапното преминаване в опозиция на онези Реформатори, които продължават да държат свой представител в кабинета, от който уж искат се дистанцират. Това е допълнителен мотив за вот на недоверие на тема здраве.
- Какво донесе на гражданите годината управление на кабинета „Борисов 2” и доколко ефективна е формулата на това управление или тя е възможна само заради партийни и корпоративни интереси?
- Почти магическото заклинание за „видимите резултати” май ще се окаже вярно. Все по-видими стават последствията от невидимите решения, които усещат всеки ден българските граждани. В социалната сфера кабинетът „Борисов 2” повтаря ледниковата ера на „Борисов 1” с 14 замразени социални права, във фискалната – ученикът Горанов надминава учителя Дянков, но този път „пари няма”, въпреки 16-милиардния нов заем. А в икономическата сфера пари няма и да се появят, защото липсва всякаква идея за стопанско развитие.
Знаете ли, силно критикуваме управляващите за подчертано десните политики, които създават още повече бедност за най-бедния народ в ЕС. Но след като самите те се срамуват да признаят, че са десни, започвам да се съмнявам дори в това. Защото как да си обясним вдигането на данъци и такси – винетки поскъпват, застраховки вървят нагоре, намеци се правят за местните налози, отнема се данъчно облекчение за хората с минимална заплата, но се предлага данък „уикенд” и т.н.
Всичко това издава едно неефективно управление, което уж е събрало много пари в бюджета, взело е заем, но няма пари за нищо. Затова си мисля, че неговата формула е най-ефективна в консумацията на властта. Няма как да не е така, защото то бе създадено с тази цел. Останалото е суета... на един или друг явен или скрит участник в преразпределението.
- Кои са грешките на кабинета?
- А има ли нещо, в което да не сгреши това правителство? Освен явните, бих ги нарекъл даже грехове на кабинета, има и такива, които не вълнуват силно обикновения човек, но не решават, а създават проблеми, които ще се отразят на неговото ежедневие. Пример за това е съдебната „реформа”. Във вида, в който бе прокарана, тя отрази резултатите от сблъсък между две групи в политиката и съдебната система, които се борят за влияние, за което съдим по радостните и сърдитите реакции. Но в никакъв случай не може да говорим за преодоляване на основните недостатъци на българското правосъдие – бавният и несправедлив процес. От БСП предложихме решения на тези въпроси чрез промени в процесуалните закони, в Наказателния кодекс и чак тогава трябваше да видим дали изобщо се налага да променяме Конституцията. Да, такъв подход нямаше да е със същата рекламна стойност, но щеше да е ефективен. Формата обаче интересува мнозинството, а не съдържанието.
- Доколко България е заплашена от бежанския проблем и дали няма наистина натиск от Брюксел да се превърнем в гореща точка?
- Това са сериозни въпроси, но можем да добавим и още: колко от онези 3 млрд. евро помощ за Турция ще плати България, колко от онези 400 хил. бежанци, които трябва да бъдат разпределени между европейските държави, ще трябва да приемем тук. Отговорите им ще дадат представа как българското правителство отговаря на исканията, отправени от Брюксел. Но правителството мълчи по тези важни въпроси и това ме притеснява. Притеснява ме, че са поети ангажименти, които противоречат на националните ни интереси. Проблемите са сериозни за всички държави по пътя на бежанската вълна. По-важното е какво предприема днешното управление, освен че премиерът разхожда британския си колега покрай оградата, която построи правителството с мандат на БСП, а неговото не довърши.
- Плеяда коментатори продължават да твърдят, че БСП е в тотален срив, разпад, самоизолация, едва ли не изчезваща партия. Какъв е проблемът вътре в партията и как ще опровергаете горните твърдения?
- Авторите на тези внушения имат една цел – да ги повтарят дотолкова, че и без срив или разпад у обществото да се създаде такова впечатление. Вижте, БСП никога не е била изчезваща партия. Тази година на Бузлуджа се събрахме 50 хил. души. За 125-ата годишнина ще сме още повече. Може ли друга политическа сила да привлече на едно място толкова последователи? Идеята движи и съхранява нашата партия. Идеята, че по-достоен живот в по-солидарно общество и по-справедлива държава е възможен независимо от обстоятелствата и конюнктурата.
Иначе в БСП има проблеми, но има и решения. Има и другари, които още смятат, че решенията за партията минават през реализацията на личните им амбиции. Аз не съм от тях и се надявам да ги убедя, че успехът на партията, а не на личността, е успех за всички нас като общност.
- Твърдите, че мислите за това как хората ще преживеят зимата. Какво БСП прави реално, за да си плати българинът тока, парното, да има хляб на софрата си?
- Искам да припомня, че докато БСП бе в управлението, електроенергията поевтиня, а хората с минимална работна заплата получиха данъчно облекчение в размер на 408 лв. годишно. Нека да кажем също, че проектът за газопровод „Южен поток” се развиваше, докато сегашните управляващи нареждат сред политическите си трофеи неговото прекратяване. Нещо повече, в момента се подготвя либерализация на енергийния пазар, от която на българите ще им стане още по-студено и по-тъмно.
В опозиция използваме всички възможности да атакуваме тези антисоциални политики на дясното правителство и да предлагаме леви алтернативи. Направихме го в редица направления – от данъчната политика, с предложението за по-справедлива прогресивна скала и семейно подоходно облагане, до пенсионната – с искане за замразяване на възрастта и стажа за отпускане на пенсия и възможността за ранно пенсиониране. Търсим доверието и подкрепата на хората, за да можем да реализираме тези алтернативи.
- Предстоят президентски избори, възможно ли е те да съвпаднат с едни предсрочни парламентарни избори?
- Такъв сценарий е възможен. Правителството може да подбира подкрепа сред желаещите явни и скрити участници в парламентарното мнозинство, но скритите резултати от дясното управление, които ще стават все по-явни и осезаеми за българските граждани, постепенно ще изтрият рекламния образ на стабилността в държавата. Не може да е стабилна държава, в която властта все повече отнема от хората, а им прехвърля тежката сметка на своето съществуване – чрез данъчно бреме, чрез социално замразяване, чрез дългова спирала.
- Задава се конгрес на БСП през новата година. Какви въпроси от дневния ред и кадровата политика ще реши той?
Цялото интервю и още много интересни четива вижте на Retro.bg!
