ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Анекдотът “Тъкмо научили магарето да не яде и то взело, че умряло“ се отнася с еднаква тежест и за потребителите, и за топлофикациите.
Може ли да се върне цената на парното от комунизма, която по спомени на по-възрастните хора е била 20 лв. на апартамент? Сигурно може е простият отговор, но трябва да забравим за зелените си цели и въглеродните емисии, да договорим няколко стотинки цена на природния газ или някой да плаща загубите.
Топлофикационните дружества в България многократно са обявявали, че цената им се формира между 70 и 80% от цената на природния газ. За изминалия период прогнозната цена на синьото гориво в сметките на дружествата е 50 лв, а реалната между 2 и 3 пъти повече.
Стои ли въпросът зажпазарна или соцално поносима цена?
Каква трябва да бъде цената на топлофикация – пазарна или социално приемлива? Разбира се, че вторият вариант ни устройва като потребители, но тогава трябва да поискаме социална цена на олиото, месото, хляба, плодовете и зеленчуците.
Ясно е, че първият вариант с пазарна цена е единственият възможен в съвременното ни общество. Държавата според възможностите си може да помогне на определени социални групи или да поеме част от увеличената цена на синьото гориво като я дотира и така да помогне на всички. Това би бил начинът за постигане на социално поносима цена. Да се очаква обаче от различните производители – било то на топлинна енергия, консерви, хлебозаводи или месокомбинати да работят, генерирайки загуби, за да се постигне по – ниска цена, е начало на процес, свързан с фалити и последваща безработица.
Иначе да кажем по телевизора, че искаме по-ниска цена и някоя институция да се намеси, за да не допуска увеличение, е спекулация с надеждите на българския народ.
В края на туристическия зимен сезон всички курорти отчитат, че трудно са се справили. Хотелиерите са силно притеснени и за лятната заетост. Анализите им са съвсем логични и оправдани. Тежката ситуация с още по-голяма сила се отнася и за топлофикациите, въпреки че те мълчаливо чакат своята съдба. Ако при туризма разходите за енергия съставляват увеличен процент от оборота, то при вторите продажната цена определена от регулатора КЕВР е под тази, на която купуват природния газ.
КРИЗИснИ ограничения
Всичко това не е в полза на българските граждани. Вероятността да се лишат от семейна почивка е съвсем реална, също както и да стоят на студено, за да спестят от разходи за отопление. В първия случай е застрашен комфортът, а във втория – директно здравето им. Тази тежест обаче не може да бъде поета от търговските предприятия, защото въпросът за тяхното оцеляване също е надвиснал като буреносен облак.
Бизнесът има интерес да бъде конкурентноспособен, в това число и топлофикациите. Но впервайки поглед в увеличаващите се разходи, забравяме, че точно добре работещият бизнес е този, който може да предложи по – високи възнаграждения. Иначе режем клона, на който стоим. Ако фалираме бизнесите под натиска да предлагат цена под пазарната и така способстваме за увеличението на безработицата, даже и цените от комунизма ще ни се виждат социално неприемливи.
Може ли КЕВР да определи цена на парното под пазарната, за да е приемлива за нас? Отговорът се крие в анекдот за Настрадин Ходжа – „тъкмо научил магарето да не яде и то взело, че умряло“. Тъжната истина е, че той се отнася еднакво вярно и за потребители, и за производители.
