ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Видеокамери в горите, наблюдателни кули, просеки, специално залесяване, карта на риска от пожар, методика за оценка на размера на бедствието и нова система за взаимодействие между институциите. Това са новите мерки срещу горски пожари, записани в проектостратегията за намаляване на риска от бедствия 2014-2018 г. По нея сега пишат становища кметовете, пише “Труд”.
Една от основните промени, които се предлагат в нея, е горският фонд на държавата да се определи “като силно застрашен от пожари”. По подобие на този в средиземноморските държави като Гърция, Италия, Испания и Португалия. Защото е установено, че над 90% от всички горски пожари у нас през последните 25 години са резултат от човешка дейност. Включително умишлено подпалване на ливади и пасища с цел почистването им. Най-уязвимите гори се намират около земеделските земи, пише в документа. В този смисъл 1/4 от горите у нас са високорискови.
“Все още не са обсъдени мерките, които трябва да се въведат при обявяването на горите за “силно застрашени” зони, обясниха кметове пред “Труд”.
Неофициално те признаха, че най-големият проблем ще е да отучат населението от традицията да пали стърнищата.
Също така проблем е извозването на сухи клони и листа при почистването на дворовете.“Всеки си ги пали, защото в малките села боклукът се събира рядко”, каза общинар. Според градоначалниците обаче най-голямата заплаха за горите не са пожарите, а тяхното изсичане. Но за това решенията трябвало да вземе държавата.
Кметовете обаче са категорични, че трябвало да се набележат мерки за предотвратяване на подобни бедствия. Само през 2000 г., когато бе един от пиковете на пожарите у нас, са изгорели над 57 406 хектара залесени терени. А това било загуба и за кметските хазна.
