Москва, Анкара и „Турски поток”: Четете написаното с дребен шрифт в документите
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Въпреки положителните промени в отношенията между Русия и Турция в последните месеци, Владимир Путин не би отишъл в Истанбул на Световния енергиен конгрес, ако на карта не бе заложена съдбата на проекта „Турски поток”. Това е лично негова идея, след като Брюксел и България спряха друг руски проект („Южен поток”)с една и съща цел-заобикалянето на Украйна.
Но при първото обявяване на новия проект - „Турски поток” от Путин-през декември 2014 година-руската страна се сблъска с твърдата позиция на турското правителство-допълнителна отстъпка от цената на купувания руски природен газ. Последва свалянето на руския военен самолет от турската авиация и проектът бе замразен.
Днес нещата са различни-имаме двустранно споразумение, под което стоят подписите на зетя на Ердогани министър на енергетиката на Турция Берат Албайрак и Александър Новак, министър на енергетиката на Русия.
Това обаче не означава, че сагата „Турски поток” е окончателно решена и приключила. Вече бе обявено, че Турция ще получи още 10% отстъпка от цената на руския природен газ, но това е само официалното решение. „Газпром” има всички основания да крие колко всъщност е отстъпката, за да не допусне същото искане да бъде отправено и от големите му клиенти в Европа.
Като цяло, сделката за новия газопровод няма да бъде сключена, докато Турция не получи дългосрочно споразумение с руската страна, което да гарантира както количествата доставян газ, така и цената с отстъпката. Договорът за новата руско-турска компания, която трябва да изгражда сухопътната част на газопровода вече е просрочено и ясно показва, че има натиск от страна на Анкара да получи най-добрите условия.
Най-важните неща-кой какво ще получи и в какъв срок със сигурност ще бъде записано в един бъдещ дългосрочен договор с най-малкия възможен шрифт, а може и въобще да го няма. Същото е и положението със строителството на атомната електроцентрала „Аккую”, която е дело на „Росатом”. В момента и този проект е спрян поради разногласия от юридически и политически характер, въпреки твърденията на официалните лица при посещението на Владимир Путин в Истанбул.
Трябва категорично да се посочи и още едни факт-обемът на газопровода „Турски поток” бе съществено намален при последните разговори. Годишната производителност на газопровода бе намалена от 63 милиарда м3 природен газ на 31.5 милиарда м3 годишно. Половината-15 милиарда м3 са за Турция, а останалите?
Пътят на руското синьо гориво през Гърция към другите европейски държави е изпълнен с препятствия, които доведоха до спирането на „Южен поток”. Освен това, важните европейски клиенти на „Газпром”трябва да приемат промяната на местата, откъдето ще получават природен газ, а това не е лесна работа и е свързана с разходи. Така превръщането на Турция в газов хъб и нов транзитен коридор на руски природен газ към Югоизточна Европа е отложено за неопределеното бъдеще.
Така „Турски поток” със сигурност ще направи Анкара почти изцяло зависима от руските доставки на синьо гориво, но няма да стане фактор за промяна на енергийната безопасност на Европа. Този проект, даже и да бъде изпълнен в неговата сегашна цялост, ще остане успешен геополитически, а не икономически ход. Евентуалното продължение на „Турски поток” към Европа ще означава, че по неговите тръби през Турция ще тече и природен газ на други държави-това е категоричното изискване на Брюксел.
Така „Газпром” на практика ще финансира и улесни тези конкуренти, след като ще плати на 100% изграждането на тръбопровода по дъното на Черно море. Но това са въпроси за десетилетието след 2020 година. А дотогава нека почакаме и да видим какво ще стане с отношенията между Москва и Анкара.
