ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Доставката на ваксини за бебета беше един от проблемите, с който ще запомним здравеопазването през 2014 г. Опасността от липса на задължителната имунизация за 5 болести доведе дори до опит за промяна на нормативните документи. Затова е важно да се знае кой кой е на пазара на ваксини у нас, пише "Стандарт".
Малко над 30 млн. лв. се отделят всяка година у нас за ваксини. Сумата изглежда нищожна на фона на близо 2.4 млрд. лв, които даваме годишно за лекарства. Пазарът на ваксини обаче има една съществена особеност - той е приоритет на обществените фондове. Средствата идват основно от здравното министерство и касата (особено през миналата година). Едва около един милион хората вадят от джоба си за тези специфични продукти. Това е така, защото има задължителен имунизационен календар, в който влизат 10 основни инфекции - туберкулоза, хепатит Б, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, ХИБ инфекции, пневмококови инфекции, морбили, паротит, рубеола. Общо на година са нужни над 1 млн. дози за тях.
Безспорен лидер на българския пазар е държавната фирма "Бул Био". На година тя осигурява около 600 хил. дози. Това са ваксините срещу туберкулоза БЦЖ и двукомпонентната ваксина срещу тетанус и дифтерия за реимунизации. Като стойност обаче това е едва около 500 хил. лв. С най-голям пазарен дял по стойност у нас е един от световните лидери в производството на ваксини - GSK. Kомпанията има доста подобно портфолио с това на Sanofi. И двете фирми предлагат 4-, 5- и 6-валентните ваксини срещу хепатит Б, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и ХИБ инфекции, както и само срещу хепатити В, а също и срещу рубеола, и морбили. Според данни на здравното министерство за последните 5 години най-голям пазарен дял по задължителния имунизационен календар е имала GSK. Въпреки че 2013 г. не беше типична за този пазар, тъй като ваксините се реимбурсираха от касата, приходите на компанията са били 18 млн. лв. от общо около 20 млн. Тя е доставяла ваксините за паротит, морбили и рубеола, пет-валентаната и тези срещу хепатит В и пневмококови инфекции. Последната ваксина е регистрирана у нас и от Pfizer, но никога не е била заплащана от държавата. На практика GSK покрива 9 от 10-те заболявания на имунизационния календар. Sanofi през 2013 г. e имала приход от около 1.6 млн. лв. с 4-валентната ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит и ваксина срещу бяс, която се слага само при нужда. Тази година обаче нещата се промениха. Причината е, че GSK имаше затруднения да осигури нужните количества от петвалентаната ваксина. Това доведе до серия от нормативни промени, с които накрая се реши в имунизационния календар да не се посочват конкретни ваксини, а болести. Това развързва ръцете на министерството да купува не само 5-валентна ваксина, а 4- или 6-, или дори ваксини от 1- и 2- компонента. Преди дни завърши търгът за набавянето на 6-валентна ваксина, спечелен от Sanofi. Очаква се компанията да достави до 90 хил. дози на сойност до 11 млн. лв., което ще промени и пазарните дялове на компаниите.
С обществени средства у нас се плащат още няколко ваксини. Две от тях са срещу човешкия папилома вирус. Те са на GSK и MSD. Там обаче пазарът не е гарантиран, защото се слагат само по желание на родителите и се покриват от НЗОК. За първите 4 месеца на тази година касата е похарчила около 600 хил. лева за близо 4300 дози от тези ваксини.
У нас има и имунизации, които дори не се реимубрусират. Такива са тези срещу ротавирусите при бебетата, както и ваксините срещу грип. Този пазар обаче е малък. Производители на ваксините срещу ротавирусите са GSK и Sanofi. Тази година се очаква продажбите им да са около 600 хил лв. Регистрирани ваксини срещу грип пък имат Solvay-Abbot, Sanofi, GSK. Цената на една е около 10 лева, потреблението обаче не е голямо.
Разработват за ебола и СПИН
Фармацевтичната индустрия не е спряла да прави опити за разработката на нови ваксини. Сред тях са трудни за лечение инфекции като СПИН, цитомагеоловируса, денга, ебола. Както и редица паразитни болести като маларията.
