ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Европейските лидери са много добри, когато трябва да изразяват съчувствие и съпричастност към страдащите по света. Много са добри, когато се налага да се възмущават от световните несправедливости и да настояват положението да бъде подобрено. Но когато стане дума за извършването на конкретни действия, а особено когато трябва да се отговори на въпроса: "А какво поражда тези несправедливости?", започва едно мънкане и хъмкане, настава такова килифаревско усукване, че всички загубват интерес към темата. А темата е изключително важна. И първото нещо, което трябва да направят лидерите на ЕС, преди да потънат в конкретиката на моментните действия, е да отговорят на въпроса: "Защо се стигна до безпрецедентната мигрантска вълна към бреговете на Европа, защо през последните няколко години броят на търсещите убежище от Африка и Близкия Изток нарастна толкова много?" Никак не е труден отговорът на този въпрос. Проблемът е, че е твърде неудобен.
Тъй като ние не сме шефове в ЕК, можем да говорим откровено. Днешният проблем с бежанците е пряк резултат от действията на редица държави в Еврпопейския съюз, които веднага се присъединиха към политиката на налагане на "демокрация", водена от Съединените щати в целия свят. От 2003 г. , когато беше атакуван Ирак, през т.нар. Арабска пролет и разпарчетосването на Либия, та до провокираната отново отвън гражданска война в Сирия, има едни държави в Европа, които виждат смисъла на своето съществуване в безпрекословното изпълнение на Вашингтонските указания. Съвсем нeслучайно премиерът на Великобритания в продължение на десет години Тони Блеър беше наречен "пуделът на Буш", а пък политиката на неговия наследник Камерън си е copy-paste на предишната.
Днес ние прекрасно виждаме до какво доведе въпросната политика по налагане на демокрация в мюсюлманския свят. Доведе до граждански войни, възход на войнствения ислямизъм и на структури като "Ислямска държава". И е съвсем нормално хората от тези региони да търсят спасение за себе си и семействата си, да се подлагат на смъртна опасност, само и само, за да се измъкнат от ада, в който са се превърнали родните им места. Някой сигурно ще възрази, че диктатори като Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи са тормозели съгражданите си и затова е трябвало да бъдат свалени. Звучи добре, само че има твърде основателни съмнения, че свалянето на въпросните диктатори се е дължало единствено на идеалистичното желание за премахване на диктатурите и освобождаване на хората. Ако беше така, освобождаването трябваше да продължи и към други държави, към Саудитска Арабия например. Тази държава е всичко друго, но не и демократична. Само че няма призиви за сваляне на нейните лидери. Защо? Защото те са първи приятели на "най-демократичните демократи" в света и като такива са оставени на спокойствие. Така че, когато за пореден път американци и европейци тръгнат да свалят поредния лидер на чужда държава, можете да бъдете сигурни, че за никаква защита на човешките права не става дума. Става дума най-вече за постигане на икономически и геостратегически интереси.
И още нещо прави неприятно впечатление при всичките срещи на върха на страните от ЕС. Да, отпускат се повече пари, да, говори се за строги мерки срещу трафикантите на хора, включително и за военни действия срещу тях. Не се говори обаче за справедиво разселване на бежанците из териториите на цяла Европа. В този случай важи правилото, закрепено дори писмено в Дъблинските споразумения, според което единствено граничните държави на ЕС трябва да се грижат за мигрантите. Тоест, на държави като Италия, Гърция, България се казва: "Оправяйте се. Дръжте бежанците при вас и в никакъв случай не позволявайте те да стигнат до нашите толкова добре уредени държави." В краен случай може и да ни отпуснат по някое евро, само и само да не им се налага да гледат в очите сирийци, либийци, афганистанци и всякакви други хора, чийто живот беше съсипан в резултат на "налагането на демокрацията".
