НАСЛЕДСТВО ОТ "ГЮРОВ": Ето как "Промяната" подпечата края на българското село
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вижте какво, казвам се Стаменов и имам един много лош навик - чета и разсъждавам. Чета всичко, дори онези напоителни, розови и захаросани текстове във вестник "Капитал", където светът винаги е подреден, дигитализиран и ухае на занаятчийска комбуча с био джинджифил.
И докато прелиствах поредната доза "розови вести" в сайта им, усетих как стомахът ми се обръща - и то не от ферментацията на напитката, а от ферментацията на българската политическа наглост.
Четеш и не вярваш на очите си: Държавен фонд "Земеделие" най-после станал "прозрачен". Пуснали си ново модулче на сайта, точно преди служебната власт на ПП-ДБ да си събере папките и да си обере крушите, за да ни покажат как са разпределили едни милиарди. И какво виждаме в тази витрина на "промяната"? Виждаме как софийският асфалт ражда златни житни класове, а жълтите павета са се превърнали в най-плодородната нива на републиката.
Истината е грозна и мирише на прясно излят бетон, маскиран като "селска инфраструктура". Според прехвалените данни на фонда, Столична община - управлявана от Васил Терзиев и обгрижвана от кохортата на Иван Христанов и Андрей Гюров - е прибрала близо 17 милиона евро земеделски пари.
Чувате ли?
София е най-големият "земеделец" в държавата. В София явно не садят домати, а инвестират в "основни услуги". Това е същата онази схема, по която парите за напояване и истинско производство потъват в общински поръчки за тротоари, по които ще се разхождат хора с тротинетки и цвички на бос крак, докато българският чесън става екзотика.
Това не е просто административна грешка, това е висш пилотаж в политическото лицемерие. Христанов, който се правеше на големия реформатор, и Гюров, който ни обясняваше за европейските стандарти, ни оставят наследство от "прозрачност", която всъщност е отчет на едно грандиозно разграбване.
Експертите от ИПИ от години пищят, че субсидиите у нас не отиват за ефективност, а за социално подпомагане на определени общини. И ето го резултата - 406 милиона евро за "инфраструктура", а за напояване - онова, без което земеделието е просто хазарт - сумата е три пъти по-малка. Защо ни е вода, когато можем да имаме нови плочки пред кметството в някое село с трима жители, нали?
Всичко това е опаковано в целофана на "дигитализацията". Новата система на ДФЗ е просто димна завеса. Тя ни казва кой е взел парите, но не ни казва защо софийският кмет е по-важен за фонда от производителите в Добруджа. Това е гавра с всеки един човек, който става в четири сутринта, за да влезе в обора. Тези хора не пият комбуча. Те пият горчилката на това да гледат как парите за труд потъват в ремонт на софийски паркове и консултации на хора с костюми.
Критиката тук не е просто за парите. Тя е за моралния фалит на една върхушка, която дойде да "изчегърта" схемите, а всъщност ги превърна в свой патент. Общини като Челопеч, Чавдар и Антон не са видели и цент, докато Сливен печели 89 проекта. Къде е експертизата? Или просто "нашите хора" са по-добри в писането на проекти за "интеграция" насред София? Гледайте тези данни и плачете. Защото докато се радваме на "новата функционалност", софрата се разчиства за поредните марионетки.
Това е краят на българското село, подпечатан с печата на "Промяната". Те не дойдоха да оправят земеделието, те дойдоха да го довършат и са прави - по селата никой не гласува за тях. Само в големия град.
И докато се възмущаваме, парите за вашите домати вече са превърнати в бордюри в "Младост". Честито на печелившите, а за вас остава само цената на хляба, която ще расте, докато софийските "земеделци" си броят милионите.
От фейсбука на писателя Веселин Стаменов
