ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Сърбия, която Москва смята за главния си съюзник на Балканите, направи голяма крачка по посока на НАТО. Министър-председателят Александър Вучич се обяви за съюзнически отношения с алианса, а парламентът на страната ратифицира споразумение, предоставящо на НАТО свобода на предвижване на територията на Сърбия и дипломатически имунитет.
Така Белград без да се отказва официално от политиката на неутралитет, активно разширява сътрудничеството си с НАТО, пише кореспондентът на „Комерсант“ от Балканите Генадий Сисоев. „Нуждаем се от НАТО като съюзник, който пази нашия народ в Косово и Метохия“, обяви вчера сръбският премиер Александър Вучич. Така той коментира ратифицираното от Скупщината малко по-рано споразумение за сътрудничество с алианса, добавяйки, че не вижда нищо лошо в това.
По повод критиките в Сърбия срещу споразумението с НАТО премиерът Александър Вучич определи противниците като "Лицемери, които не са успели да защитят дори една джамия". Според него "Сърбия остава неутрална държава във военно отношение, но НАТО е необходим като съюзник на страната за защита на сръбския народ в Косово". Хората, които ме критикуват няма какво по-умно да направят, защото те не работят нито в събота и неделя.
Те не работят и по време на празниците. Тези хора не успяха да защитят дори и една джамия, каза още Вучич и припомни, че споразумението, което бе ратифицирано е подписано от друго правителство. Александър Вучич поиска да не получава уроци от хора, които нищо не са направили, когато Косово обяви независимост, а само са се нахвърляли на джамиите в Белград.
"От една страна търсим ли НАТО за защита на сърбите в северно Косово, а от друга не му позволяваме да бъде в северно Косово. Къде видяхте тези войници на НАТО? Ние имаме нужда от НАТО като съюзник за защитата на нашия народ в Косово, за да не го пазят тези лицемери.....Искаме защита за сърбите в северно Косово, но не им позволяваме да са там....", каза още Вучич. Споразумението издига сътрудничеството между Белград и НАТО на ново равнище. Те получават свобода за предвижване на територията на Сърбия, достъп до всички обекти и най-важното – дипломатически имунитет. Имуществото на алианса и неговите представители се освобождават от всички данъци и митнически плащания.
Документът предвижда и взаимен обмен на конфиденциална информация. Сръбската опозиция, която се определя като проруска, прие на щик споразумението с НАТО. „Това е още една голяма стъпка по пътя към тихото въвличане на Сърбия в алианса. С този закон НАТО влиза в Сърбия без нейното официално членство в алианса. Белград се въвлича в антируския военен съюз“, предупреди лидерът на Демократическата партия Санда Рашкович-Ивич. Тя поиска от президента Томислав Николич да наложи вето на закона. А Сръбската народна партия поиска от властите да се създаде Бюро за сътрудничество с Русия, напомняйки:
в Сърбия има няколко държавни структури по евроатлантическа интеграция и нито една за сътрудничество с Русия. Източници на „Комерсант“ в кръговете близки до правителството на Сърбия се съмняват, че президентът ще наложи вето на договора с НАТО и ще се реши на конфронтация с премиера, въпреки че Томислав Николич говори от по-проруски позиции. Още повече, че приетият от сръбския парламент документ не е първото подобно споразумение с НАТО. През март миналата година Сърбия подписа с алианса План за индивидуално партньорство, според който НАТО има право да използват цялата военна инфраструктура на Сърбия и отвори за членовете на алианса военно-тренировъчния център „Юг“.
Сръбският политолог Драгомир Анджелкович смята, че след ратифицирането на новото споразумение с НАТО Белград би трябвало да предостави същите условия и на Русия – в рамките на съвместния хуманитарен център в град Ниш. „Комерсант“ припомня, че споразумението за условията за престой, привилегии и имунитет на служителите в центъра в Ниш трябваше да бъде подписано още по време на визитата на руския президент Владимир Путин в Белград през есента на 2014 г. Това обаче не се случи. В последния момент сръбската страна настоя за свалянето на този въпрос от дневния ред. Както поясниха наши източници, близки до сръбското правителство, „подписването на документа, предвиждащ повишаването на привилегиите на центъра и предоставянето на особен статут на неговите служители, подобен на дипломатическия, щеше да се превърне в нов дразнител в отношенията на Белград със Запада“.
А след като миналата пролет Сърбия се присъедини към Механизма за гражданска отбрана на ЕС, перспективите за разширяването на центъра в Ниш и получаването на дипломатически статут на неговите служители станаха още по-мъгливи. Януарската визита на вицепремиера Дмитрий Рогозин също не допринесе за сближаването на позициите на Белград с Москва, макар че тогава се обсъждаше въпроса за покупката на руски системи за ПВО и изтребители МиГ-29. В Белград бяха раздразнени от предупреждението на московския гост относно последиците от интеграцията на Сърбия в ЕС, което беше обявено от премиера Александър Вучич за стратегическа цел, и най-вече от неговата среща с лидера на сръбските радикали и яростен противник на властта Воислав Шешел.
„Аз като президент на Сърбия никога не съм общувал в Русия с опозицията“, не скри обидата си дори проруско настроеният Томислав Николич. Междувременно и в Москва не остана незабелязано гласуваното от Белград ново споразумение с НАТО. Както заяви говорителят на руското МВнР Мария Захарова вчера пред сръбската агенция Бета, че Русия „отбелязват, че Сърбия развива отношенията с НАТО“, но се надяват, че „Белград ще продължи политиката си на неутралитет“.
