НЕВИДИМАТА ЗВЕЗДА: Мистерията на Немезида - тайнственият спътник на Слънцето (ВИДЕО)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През миналия век редица астрономи, изучавайки небесните тела от главна последователност, установили любопитен факт: оказало се, че сред тях преобладават двойните звезди. Въз основа на този модел учените предположили, че тъй като Слънцето е типична звезда, то трябва да принадлежи към двойните звездни системи. Така възникнала теорията за Немезида – хипотетичен спътник на Слънцето, невидим от Земята.
Слънцето единична или двойна звезда ли е?
Нашето слънце е самотна звезда. Или поне така изглежда на пръв поглед и когато се гледа от Земята. Но ако вземете всички съседни звезди на 20 парсека наоколо, се оказва, че половината от тях са двойни. А в по-голям мащаб ще се окаже, че двойните звезди сред подобните на Слънцето преобладават.
И ето че през 80-те години на ХХ век било направено следното предположение: какво, ако Слънцето също е двойна звезда, чийто „спътник“ винаги е близо до нас (в космически мащаб), но в същото време, отстъпвайки на Слънцето по маса и яркост, остава напълно невидим? И ето най-интересното: горе-долу по същото време е установена друга любопитна закономерност – оказало се, че ако вземем предвид редица масови измирания, тогава немалка част от тях са се случвали с известна периодичност, през 26 – 27 милиона години.
Какво представлява Немезида?
Немезида е хипотетична малка звезда (червено, кафяво или бяло джудже), с 10 пъти по-малка маса от тази на Слънцето. Тя се върти на около 95 000 астрономически единици (1,5 светлинни години) около Слънцето в много силно удължена орбита, някъде отвъд облака на Оорт („фабрика за комети“ в покрайнините на Слънчевата система).
Самата Немезида, разбира се, никога не влиза в Слънчевата система, но периодично (разбирай на около 26 – 27 милиона години) „докосва ръба“ на облака на Оорт. Когато Немезида се появи в облака, възникват гравитационни смущения, в резултат на което огромен брой комети се изхвърлят към вътрешните области на Слънчевата система. Някои от тях падат на Земята под формата на истински кометен дъжд, което в крайна сметка води до масово измиране на видове. Оттук, между другото, и името – Немезида в древногръцката митология е богиня на възмездието.
Ако обаче теорията за Немезида се разгледа по-подробно, се оказва, че в нея има доста несъответствия. Първо, не всички (или по-скоро повечето) измирания са причинени от метеоритна бомбардировка на нашата планета, и второ, дори отклонение от „1 – 2 милиона години“ (да не говорим за повече) е доста значителна грешка, и трето, определено има следи от измиране на Земята, но няма следи от внезапно зачестили метеоритни бомбардировки в определени периоди от време.
И така, теорията за „невидимата сестра“ на Слънцето – Немезида, щеше да отиде в забвение, ако не беше един, но много съществен факт.
Планетата джудже Седна е ключът към Немезида?
Най-далечният обект в Слънчевата система е планетата джудже Седна, открита през 2003 година. Седна е интересна, защото се намира на място, където, изглежда, не би трябвало да бъде. Нейният откривател Майкъл Браун от Калифорнийския технологичен институт казва следното:
„Няма видима сила, която да постави планетоида на такава орбита. Седна, въпреки ексцентричната си орбита, не се доближава в перихелий достатъчно до Слънцето, за да усети гравитационното му влияние, нито пък се отдалечава твърде много в афелий, за да попадне под влиянието на други звезди. Много е трудно да се обясни това положение на Седна, освен ако, разбира се, не се е формирала точно там, където е сега.
Струва ми се – продължава ученият, – че орбитата на Седна се е формирала в ранните етапи на образуването на Слънчевата система. Тогава звездите в галактиката са се намирали много по-близо една до друга. Възможно е тези звезди да са повлияли на планетоида от външната страна на орбитата му и след това да са се отдалечили на значително разстояние. Затова смятам, че Седна е реликва, един вид „вкаменелост“, по която може да се изучава най-ранната история на Слънчевата система.“
Астрофизикът Уолтър Кратенден обаче не е съгласен с него по редица принципни положения. По-специално той отбелязва, че орбитата на Седна, макар и много необичайна, все пак орбиталният ѝ период от 11 хиляди години е в пълно съответствие с предполагаемата периодичност на звездата спътник на Слънцето. Това означава, че орбитата на Седна отразява текущата конфигурация на Слънчевата система, а не само нейната история.
Кратенден смята за малко вероятно Седна да може да поддържа толкова удължена орбита от момента на формирането на Слънчевата система до наши дни, тоест за няколко милиарда години, тъй като ексцентрицитетът обикновено намалява с времето. Най-вероятно поведението на планетоида свидетелства за действието на някакви неизвестни сили в Слънчевата система. Най-вероятната от тези сили е гравитационното привличане на някакъв масивен обект, разположен още по-далеч от Слънцето. Може би това е Немезида?
Как да се открие невидимото?
Спътникът на Слънцето може да е труден за откриване, но все пак ще бъде видим от чувствителни телескопи. Астрономи са изследвали небето в продължение на четири години в три инфрачервени дължини на вълната и са открили 173 кафяви джуджета извън Слънчевата система, но нито едно от тях не се оказало достатъчно близо, за да бъде прословутата Немезида.
Широколентовият инфрачервен апарат за изследване на НАСА е завършил своята мисия през февруари 2011 г., откривайки няколко кафяви джуджета в рамките на 20 светлинни години. Отново нито едно от тях не се е намирало близо до Слънчевата система.
Неуспешното откриване на кандидат-сестра на Слънцето с тези два чувствителни инструмента накарало много учени да заключат, че Слънцето е единична звезда и няма спътник.
Според страницата на НАСА „Попитайте астробиолог“, Слънцето не е част от двойна звездна система. Никога не е имало доказателства, сочещи наличието на спътник на нашата звезда. Идеята е развенчана от няколко инфрачервени изследвания на небето, последното от които е било мисията WISE. „Ако имаше кафяво джудже спътник, тези чувствителни инфрачервени телескопи биха го открили“, казва астробиологът Дейвид Морисън.
