Режисьорът Въло Радев се възползвал от чувствата на актьорите, за да създаде шедьовъра „Крадецът на праскови”
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Привличането между Невена и Раде е като електричество на снимачната площадка. „Въло усети какво се случваше между мен и Невена и по един красив начин се възползва от това“, разказа Раде във филма, посветен на Коканова, наречен „Аз коя съм“.
Още в началото на снимките дистанцията между звездите на филма се скъсява. За никого от продукцията не е тайна, че Невена и Раде са влюбени. „Ние измисляхме, създавахме една любов, макар с думи да не изказвахме нищо.“
На Коканова било необходимо режисьорът Въло Радев да я нахъсва, говорейки й дълго преди всяка важна сцена. Така се ражда един от златните шедьоври в съкровищницата на българското кино. Радев провокирал актьорите да обсъждат героите си и така да доизграждат образите.
”Въло остави всичко на нас двамата. Отведе ни в село Арбанаси и ни насърчи да дадем воля на въображението си. От нас се искаше да водим някакъв тайнствен любовен разговор без думи – така както хората си говорят какво ли не, но едва чакат да се срещнат очите им и да почувстват, че мислят по един и същ начин. Така започна всичко и никой не можеше да го спре. Не знам точно в коя секунда. Всъщност случи се веднага. Любовта. И ние правехме разходки из природата – там, където се раждаше любовта на героите, но всъщност това бяхме ние. Това, което се случваше между нас, оживя във филма“, разказва Маркович.
За първи път „Крадецът на праскови” е показан на фестивала „Златната роза“ във Варна през 1964 г. Лентата печели специалната награда на журито и наградата на публиката. Коканова и Маркович грабват призовете за най-добри актьори. Любовта им продължава и след края на снимките, заедно са на Венецианския фестивал и на фестивала в Москва и напълно естествено всички ги възприемат не като екранна двойка, а като едно цяло. След фестивала Невена често пътува до Белград, придружена от приятелка. Запознава се с майката на Раде, гостува в дома му, но така и не взима съдбоносното решение. Седем години тайнственост, болка, кражба на мигове.
Раде Маркович е в Белград. Но мисълта за Невена го кара да се раздели със съпругата си – звездата Оливера Маркович. Актьорът взима и друго важно решение – напуска театъра. След два месеца се връща в София прероден и готов да свърже живота си с Невена. Отношенията им обаче са доста по-въздържани от преди. Двамата избягват дори да обядват насаме, винаги на масата има някакви приятели. Ужасно е да виждаш хора, които са изгубили всичко, което са имали.
Съпругът й Любомир Шарланджиев знае за увлечението й. Той е толерантен, но дава да се разбере, че трябва да избира. Приятели на семейство Шарланджиеви си спомнят, че понякога на шега Любчо й подхвърля: “Ако ме напуснеш, ще умра!”. Невена знае за проблемите на съпруга си със сърцето. В този период актрисата е разкъсвана между отговорността за един човешки живот и любовта. Трудно е да се изскубнеш от подобно падане и въздигане. Едновременно. Дългът към Шарланджиев я спира от фатално решение.
Цялата статия и още интересни четива вижте на Retro.bg!
