Търсете "67 сутрини" от утре на вестникарските павилиони
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В края на своите „11 по 7“, а от скоро вече на 78 години Недялко Йорданов изненадващо поднася на почитателите си първата си фейсбук стихосбирка – нова, а вече позната на неговите приятели и последователи във социалната мрежа. Защото книгата „67 сутрини“ се появява късче по късче във фейсбук страниците на поета – всяко стихотворение бива публикувано веднага и намира възторжен отзвук. Така, за по-малко от четири месеца, от октомври миналата година до края на януари, се ражда тази книга. Ще я откриете в книжарниците с логото на издателство „Милениум“ от утре. Поетичният том ще се продава и на всички вестникарски павилиони в София от сряда, а от четвъртък - в цялата страна, на цена само 7 лв.
„67 сутрини“ може да бъде наречена интернет или фейсбук стихосбирка не само защото стиховете в нея са били споделяни с хилядите приятели на Недялко Йорданов в мрежата, а и защото новите технологии са описани в нея. Първото стихотворение на поета със „сребърни коси“ в томчето се казва Skype – то е за онова, което го отнася на „три часа самолет далече“ до неговата внучка. Има не една, а две творби, посветени на изживяването във фейсбук – това „изобретение велико“. В тях прозират симпатичните образи на хората, които очакват с нетърпение и посрещат с въодушевление неговите утринни строфи, поднасят му своя „лайк наместо цвете“, а авторът им отвръща с благодарност.
Правят впечатление и всевъзможните уж нови, а вече изтъркани думи, които използваме всекидневно – айфон, лаптоп, татус, емотикон, брачен статус, клик, ентър, файл, справка в Гугъл, есемесеси. Поетът не бяга от електронната действителност, в която всички сме потопени, напротив – възползва се от нея, шегува се с нея, описва я, разказва я. Макар че понякога се опитва да се отскубне от прегръдката й, я харесва и й се наслаждава. И това – уж ефимерно, а все по-реално измерение на живота, му носи радост. Радост, че можеш за миг, „самичък... в топлата си стая...“ да споделиш с хората, без други посредници, сърцето си. И това е истинско споделяне. Обичаният поет, надминал по възраст, както отбелязва в стихотворението „78“, и Ботев, и Яворов, и Смирненски, винаги е бил искрен със своята публиката и сега също в строфите му няма и частица фалш и суета. Ту през смях, ту меланхолично и кротко той разказва за истинските неща, които вълнуват всеки от нас: за любимите хора – за отишлите си отдавна родители, от една страна, и за обичните внуци – от друга; за старостта – тази вече „десета младост“; за бедната ни родина, която е тъжна дори по Коледа и за любовта в различните й измерения. Тук са и новите герои, които ни дават патриотичен заряд – като тенисиста Григор Димитров. Стихотворението за него „Момчето, което...“ стана хит през ноември точно чрез фейсбук, преди изобщо да бъде публикувано на хартия.
Тези нови 67 произведения идват неуморно и будят Недялко Йорданов рано всяка сутрин. Затова той става по тъмно и „още нощен“ включва „стария компютър“. Пита се „Защо? Какъв е този мощен/ неустоим във мене глас/ да се събуждам в този час...“. И дори да няма за какво, шеговито установява, че е безсилен да спре, защото: „Как да изляза наглава/ със себе си, щом още дишам?/ И ето – пиша за това,/ че няма за какво да пиша.“ Така се появява тези неочаквана стихосбирка, пълна с безброй въпроси и отговори, спомени и надежди и мистериозни планове за нови начала.
