"Независима" медия на "Америка за България" блокира публикация на български писател
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Реших да пратя на "Площад "Славейков" - "най-демократичния сайт в България" под шапката на "Америка за България" текст за книгата на Маргарита Златарева „Юридически поглед към процеса на Васил Дякон Левски”. Опитах се от основния ми профил, но съобщението бе отхвърлено. После го изпратих от втория си профил, но и там бях блокиран. Оказва се, че основният ми профил отдавна е блокиран без да пращам нищо до него - ПРЕВЕНЦИЯ. Вярвам в Демокрацията, но не и във вашата, господа... Не във вашата... Това написа писателят Христо Стоянов на страницата си във Фейсбук по повод материал, изпратен до въпросната "независима" медия.
Ето "скандалната" статия на Христо Стоянов, която не видя трибуна в грантовата медия:
ЗА ЛЕВСКИ, ЗА КОМИСИЯТА, ЗА „ПРОЦЕСА“
„Появата на тази книга бе провокирана от едно литературно писание, появило се на книжния пазар, в което доста категорично се твърди, че на бесилото Васил Левски е увиснал само заради убийството на ратая Х. – обяснението е, че в Наказателния закон на Османската империя по онова време не се предвижда смъртно наказание, освен за убийство. Макар и включено в произведение на художествената литература, а не в историческо изследване, това твърдение повлича след себе си порой от изводи, които намаляват ярката светлина, излъчва-на повече от един век от името на Васил Левски, едва ли не снижават величието му на Апостол на българското националноосвободително движение; свеждат процеса на Левски до един измислен трибунал, набързо сформиран с цел неговото обесване. Историческите източници не дават основание за такива изводи, защото твърдението не е вярно. Толкова много е не-вярно, че предизвика настоящото изследване от юридически ъгъл на процеса на Васил Левски.“ Маргарита Златарева
Разбира се, че в литературата се влиза по разни начини. Най-разпространеният начин е агресивното бездарие. Лошото в случая е, че не сте нито писател, нито сте историк... А не сте и качествен юрист, щом още в заглавието допускате юридически абсурд... Разбира се, че от горното може да се направи извод, че иде реч за Маргарита Златарева, която е решила да се намести и в българската литература. Сега е издала книга, наречена „Юридически поглед към процеса на Васил Дякон Левски“… Иска ми се да започна от заглавието на книгата. „Дякон“ не е име, или псевдоним. В християнската религия, дяконът е духовно лице от низшата степен на клира. Думата в този смисъл е нарицателно име и следва да се изписва с малка буква. „Дякон“ не е прозвище, „дякон“ е духовно лице. И тъй като Левски известно време е бил такъв към прозвището Левски му се пришива и църковният сан. Разбира се, спекулации могат да се правят дори с граматиката. Пък и Процесът на е негов, т.е., не е на Левски. Процесът е на Отоманската империя и е „срещу“ него. Има разлика. Процесите не са ничии притежание, а са срещу. Това показва само юридическата грамотност на Маргарита Златарева. Която се е опитала „юридически“ да обговори едно историческо събитие. За което тя и не знае, че няма процес и всеки средно образован юрист би й обяснил. Това, което Златарева се опитва да ни внуши е: тиражи, тиражи, тиражи. С нюх на издател е разбрала, че има празнина в историческата книжнина за онова време и за този случай конкретно. Госпожо, срещу Левски никога, ама никога не е имало процес.
В случая става въпрос за комисия, разследваща Арабаконашкия обир, към която Левски случайно попада. Левски не е обесен със съдебно решение, каквато цел си поставя един съдебен процес. Левски е предложен за смъртно наказание пред Високата порта. Апропо, в тази комисия влиза и хаджи Иванчо Хаджипенчович („хаджи“ се изписва с малка буква, когато е поставена като титла, едва когато е пришита неразделно към името се изписва с главна буква). Целта на комисията не е да осъди някого, защото не е имала подобни правомощия. Целта на комисията е да разследва и в случай на открити противонарушения да предложи за решение на Високата порта препоръка. Още повече, че по отоманското законодателство тогава Левски не е трябвало да получи повече от 7 (седем) години в Диарбекир… За подбудителство към бунт Наказателният кодекс тогава предвижда до седем години в Диарбекир, а за подбудителство и изпълнение на бунт се предвижда смъртно наказание… Но трябва да се поровите и в дебелите книги на Отоманския наказателен кодекс, който е един от най-модерните европейски закони по онова време. Не зная как сте се справили със старотурския и откъде и кой удобен литературен кладенец черпите сведения за юридически казуси от онова време…И понеже визирате и мен и романа ми „Другият В. Левский“, който не сте прочели. Романът ми е за майката на Левски и навсякъде съм казвал, че това е опит да се влезе в душата на една майка, която губи четири от петте си деца, отгледала като вдовица. (Петър по това време е ранен на „Шипка“ и е в лазарет, но тя в своите мисли го е погребала, защото до нея достига само мълва за неговото състояние – не случайно казвам „мълва“, а не дори слухове, или вести. Езикът има своите особености и с него трябва да се работи внимателно…)
Винаги съм казвал, че мястото на литературата не е в историята. Че няма исторически романи, а романи и произведения, визиращи исторически личности. Не можем да отречем, че Левски е едно, но ореолът му е от Вазов, който създава един иреален образ от него. Нашата история има нужда от проветряване – писал съм и такъв текст. Но и той, текстът, се нарича есе, а не „писание“, като каквото определяте романът ми „Другият В. Левский“. В текста, който публикувате в „Площад „Славейков“ казвате, че е „по-добре писателите да останат при вътрешния свят на героите си, когато те са исторически личности, а фактите да оставят на историците; фактите не бива „да се въобразяват“. Но това е моя теза, която съм изложил още преди тридесет години в есето си „Помакът, начин на употреба“, заради което бях съден и оправдан. После същата теза защитих и в есето (писанието?!)
„Отворете прозорците, историята има нужда от проветряване“ – преди двадесет и няколко години. Апропо, тези мои текстове са публикувани и в периодичния тогава печат. Не Ви обвинявам в липса на мислене, опазил ме Бог. Нито в плагиатщина. Вие просто се опитвате да манипулирате добре книжния пазар, като дори не оставяте вратичка на някого да (се) защити. Но аз не защитавам себе си, а позиция. От написаното до тук би трябвало да е ясно, че не е мястото на един НЕпрофесионалист да оценя този казус. Както не е мястото на писателя да създава исторически представи. Влизате не само в дълбоки води. Вие сте тази, която се опитва да ги размъти тези дълбоки води. Защото в тях не може да се види как просветват като коремчета на мрени истините - като сребърници… Като сребърници просветват при Вас истините, г-жо Златарева…
