САМО В ПИК! Писателят Христо Стоянов директно: Борисов е добър държавник, Гешев беше правилният избор, Корнелия Нинова има манталитета на клептоман, а за Радев се чудя защо още е президент това "нещо"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Отиващата си 2019 г. бе наситена със запомнящи се събития за България. С писателя Христо Стоянов разговаряме за най-значимите от тях, за ролята на родните политици, за вярата и неверието на хората, за недоволството и надеждата.
- Господин Стоянов, отива си 2019 година. Кое, според вас, не ни достигна в духовен план, за да я изпратим по-достойно и човешки?
- Ако ме питаш в личен план, аз в това отношение съм голям лакомник и никога не ми стига духовното. Никога! А в глобален план... Не знам. Като че ли хората стават по-злобни, хейтърски настроени. И това всичко идва от тяхната нереализуемост. И трагичното е не че са започнали нещо, за да се реализират. Напротив - те просто казват: Държавата не ми даде. И никой не се хваща, да си стегне з*дника и да тръгне да прави нещо. Държавата никога няма да ти даде. Единствената задача на държавата е да преразпределя това, което ти си дал. Не можем да крещим непрекъснато в България: държавата това, държавата онова, и през същото това време се чудим как да скрием от данъците си. Не можем да крещим - ето, вдигат цената на водата, вдигат данъците на апартаментите - данъкът се увеличава със 7-8 лева на апартамент, не е кой знае колко. През същото това време ти се опитваш да скриеш данъците си! Ако ти не криеш данъците си, в никой случай няма да се вдигне данъкът на апартамента, който е нищо в сравнение с това, което ти си скрил. Защото 90% от този народ крие данъци! Ето това е страшното в българина. Ние сме заровили глава в хладилника. Както вика един приятел - сутринта челото ни изстинало от хладилника и не можем дори да усетим отзад кой ни опъва?
- А кой ни опъва?
- Ами който свърне. Който пръв си е изкарал главата от хладилника. И всички ние разбираме от всичко. Дънинг-Крюгер отвсякъде.
- С големите претенции, а с нищожните усилия от своя страна да направим нещо.
- Да. Явно така ни харесва. Задоволени отвсякъде. И отпред, и отзад.
- Като заговорихме за държава, как ви се струва - накъде тръгна тази година държавата? Има ли нещо, което да ви дава оптимизъм, или сте повече скептично настроен?
- Разбира се, че има. Посмекчихме тона към Русия. Колкото и да не се забелязва това отстрани. Започнахме да усещаме, че не можем да продължаваме по същия начин. Въпреки опита да бъдем и с Щатите, и с другите, въпреки опита да се даде за логистичен център на НАТО Варна. В крайна сметка ние не можем да избягаме от това нещо. Всички знаят в България, че аз съм проруски настроен, аз съм русофил. Но също така трябва да се знае, че ние също имаме обязаности към НАТО, към Европейския съюз, от които не можем да избягаме. Така че колкото и на някои да не им се иска дори да го повярват, в този смисъл Бойко Борисов започна да намира някакъв баланс. Оказа се, че каквото и да се говори, той се оказа добър държавник. Един ден това ще се разбере... Въпреки всичко, смятам, че този човек има държавническо мислене, за разлика от народа и за разлика от медиите, които нямат държавническо мислене. И това вече страшно много ни личи. Защото когато ние искаме... Аз виждам например и в Габрово какво става, защото много го обичам. Недоволните вият пред общината, чакайки от общината да им досипят нещо в копанката. Няма значение какво и дали ще го ползват. На тях им трябва пълна копанка. И никой не си задава въпроса, че трябва да занесе нещо, трябва да даде нещо. Навремето в Габрово - това нещо се е скрило някъде и вероятно някога ще излезе отново. Но си спомням как баба ми, дядо ми, майка ми излизаха и всяка сутрин метяха пред къщи. Това, което в Италия се прави и сега. За съжаление това нещо е изчезнало. Никой не размита, както се казва, пред къщата си . Спомням си с Теди Москов ходихме в Италия и една сутрин се разхождам по улиците, беше ми интересно. НО това, което видях - пред магазините, пред вестникопродавниците, малките кафененца - собствениците метяха в 4-5 часа сутринта. Когато се върнах в България, попаднах в Пловдив, буквално на другия ден. И сутринта ставам и гледам - мръсно, счупени бутилки, пластмасови разхвърляни боклуци, фасове, хартии. Стана ми толкова тъжно! И в един момент гледам пред едно кафене - някой мете. Изтъпанчих се и не можах да повярвам. Гледам - човекът мете и си викам: Стига, бе! Това като в Италия. А човекът се подпря на метлата, обърна се към мен и ми каза: "Господине, ама аз съм италианец". Единственият, който метеше в тази България, беше италианец! Ей на това не можем да се научим!
- А кой ще премете държавническия тротоар?
- Ами там всъщност трябва да пометат самите те. Лошото е, че тези които се събират отпред... Някой всъщност правил ли е статистика - когато има митинг пред парламента, пред президентството, пред министерски съвет, колко боклук оставят тия демонстранти, колко фасове има по улиците?! Те демонстрират, но от нито една медия не са отишли да снимат какво остава след тях. За да видим всъщност тези хора защо протестират.
- Иска ми се да поговорим за дереждето в България...
- Ама то дереждето идва от нас самите. Аз винаги си спомням за този случай. Преди години във Видин. Поледица, не може да се мръднеш. Бях с летни гуми на колата. Вечерта гледам една гумаджийница в центъра, погледнах работното й време и към 10 преди обяд отивам там с 400 лева в ръка да си сменят гумите. Посрещна ме гумаджията и аз държа парите в ръка и му казвам: Ако обичате, да ми смените гумите с нови, пък тези ще видим какво да ги правим. А той ме погледна и вика: Господине, ние още не сме закусвали. После ще пием кафе. Елате по-късно. Този човек ми отказа 400 лева. Той не ми хареса парите. И казах - аз от тук на шейна ще изляза, но тези, които не ми харесват парите, не ги заслужават. И понеже не пуша, не дъвча дъвки, влязох в една баничарница да взема една баничка, да дъвча, да ми мине яда. Госпожата ме попита какво искам, аз й казах - една баничка. Тя си плю на пръстите, разлисти хартията с плютите пръсти, с плютите пръсти хвана баничката, тръшна я и каза: На, яж! И ние казваме - тая Северозападнала България. И тогава стигнах до извода, че единственото нещо, което може да направи Северозападнала България е неуспешно Септемврийско въстание.
- Като казахте "въстание"... Тази година правихме какви ли не избори - европейски, местни, за главен прокурор, за шеф на КОНПИ, за шефове на БНР и БНТ. Успяхме ли да изберем правилните хора?
- За Гешев мисля, че избрахме правилния човек. В крайна сметка, трябва една по-твърда ръка. Някой просто трябва да подхване работата отгоре. Както се казва - рибата се вмирисва откъм главата. Но след като има една "глава" с твърда ръка, натам няма да има вмирисани. Трябва да се променят нещата. Има тук-там някой корумпиран прокурор, но дето се вика - това е лъжичката катран в кацата с мед. Защото всъщност хората, които познавам и работят в прокуратурата, работят страшно много, работят с жар и наистина искат да се свърши работата. Просто понякога законодателството куца, парламентът трябва да си свърши работата и да създаде адекватни на времето закони. Защото трагедията е, че ние нямаме адекватни за времето закони. Примерно, Законът за авторското право, който беше претупан, защото някаква гилдия там искала да прави нещо. Наказателният кодекс трябва да се пипне и то в частта за интелектуалната собственост. Аз самият съм дал предложение в Народното събрание за това нещо... Така че просто трябва наистина законодателят да си каже думата. Но пък от друга страна в Народното събрание има много малко юристи, а целта на парламента е с това да се занимава - да кове закони. Как ще коват закони тези, които не знаят за какво иде реч?!
- Един ваш пост във Фейсбук казваше: "Опозицията в България провижда корупция тогава, когато е лишена от възможността да участва в схема и не допуска, че нещата могат да се правят с чисти намерения".
- Понеже в България ние не сме минавали такъв преход, а и никъде в света нямат опит - да се мине от една тоталитарна система в една капиталистическа система, и е съвсем нормално да не знаем какво става. Ние имаме изградена определена националпсихология и каквито и конвенции да припознаем европейски, те в никакъв случай не могат да свършат работата на нашето вътрешно законодателство по простата причина, че то всъщност още не е съобразено и с националната ни психология. След като се видя докъде водят и парите, които идват... Томислав Дончев нали създаде една комисия, която да наблюдава разходването на тези евросредства. Да, но през това време доста пари изтекоха. И те изтекоха не от върховете на властта. За съжаление, българинът все подозира Бойко Борисов, подозира всеки друг, но той не подозира "комшията", който всъщност източва тези пари - като вместо 15 см асфалт сложи 3 см асфалт. Защото голямото точене на тези пари идва от подизпълнителите. Но като нямаме опит... Явно дълго време ще духаме кашата, след като е минала вече през Северния полюс.
- Добре, но нали опозицията все подскача, че нещата не са под контрол.
- Опозицията единственото, което прави е: "Вижте, вие крадете, искаме и ние да крадем".
- Че те не се ли накрадоха? Малко ли крадоха..
- Когато човек краде, никога не му е много. Той просто така е свикнал. Не може Корнелия Нинова с манталитета на клептоман да бъде задоволена някога. Разберете, фригидност при клептоманите няма!
- Но то пък с тая публична клептомания..., някак много на показ излиза всичко.
- Да, аз го казах д Дядото и бабите. Не може да си на сто години и да се откажеш. Единственото нещо, от което Корнелия Нинова вече може да се откаже, е да яде орехи. Но то е поради липса на зъби. Затова тя не краде орехи.
- А с президента как стоят нещата? Там имаше една "топла връзка" по време на изборите с БСП. Как го виждате на държавническия небосклон?
- Вижте, аз съм бесен на българските медии. Преди два месеца бях в село Славяново - моята болна тема. И пуснах снимки, и текст от новата ми книга - отвореното писмо до Румен Радев и библиотеката, която там изгоря. Той даде интервю на фона на изгорялото читалище. Нито един журналист, ама нито един от петнадесетината-двадесетината там представители на медии, не го попита - знае ли какво е това зад него. Това зад него беше читалищната сграда, полусрутена. Това е в неговото родно село. Той нищо не е направил за това. Въпреки възможностите. Не е вярно, че не може да направи! Може да направи! Може да задели стотинки. Не да дава интервю пред разрушеното читалище. Можеше да се обърне и да каже - дайте да видим какво ще направим. Ако няма пари като бръкне в джоба си, може да създаде инициатива. И никой няма да го осъди за това, че помага на едно читалище. Защото всъщност това е светлината в българския тунел - духът, читалището. Не може този човек да кани писатели по 24 май, за да се снима с тях в "Бояна", след като поне на един от тия писатели му е изгоряла книга в тая библиотека. Но се чудя и на тия писатели защо ходят там. Припомням в това отворено писмо - когато Фокнър го кани президентът след получаване на Нобеловата награда на обяд, Фокнър отговаря: "Господин президент, нямам намерение да бия 2500 мили за някакъв обяд". А ние ще си счупим краката при президента! Българският "интелектуалец" да отиде при президента - я за една ламаринка с формата на Стара планина, я за едно кафенце, я за едно селфи с него. Колко читалищни секретари отидоха, вместо да кажат - по 1 ноември, защото ги канят, да се изтъпанчат и да кажат: "Не ти щем нищо, направете нещо за това читалище поне!"... Да видим, че поне за едно читалище прави нещо. Ето това е топлата връзка. Защото никой не се интересува. Те се сещат да българската култура, за българската духовност - по 24 май и по 1 ноември. Но за съжаление 1 ноември - будителите са с дълбоко затворени очи от светкавиците на фотоапаратите,както и българският писател.
- В едно ваше интервю вие възкликнахте възмутено: "И това нещо ни е президент!". И тогава след тази фраза се разрази бурна дискусия. Още ли бихте възкликнали така?
- Ама, чакай, аз се чудя защо още е президент това "нещо". Защото след всичко това, което прави, след декламации на лошо наизустени текстове... Защото си личи начинът, по който говори. Всъщност, не знам дали някой забеляза, че начинът на говорене на Румен Радев страшно напомня на начина на говорене на Плевнелиев. С един и същи патос. Пусни две кратки речи на двамата и ще видиш - един и същи патос, един и същи речников арсенал. (Айде, то е ясно - "арсеналът" му е в кръвта, арсеналът е бойно място , място за скриване на оръжие). Един и същи речников арсенал! Това е. Те просто не се различават. Желю беше друг, Пешо Стоянов беше друг. Бяха различни. Каквото и да е, те бяха президенти. С тази наивност на Желю Желев, тази привидна простота - човекът, който не е овалян в паркета, не се е търкалял по паркетите. И си личеше. Пешо Стоянов пък с достолепието, ако щеш, на пловдивска майна. Защото те го имат това достолепие, то им е в кръвта. Той беше поет с китара. Всъщност повече поет от брат му, който се изявява като поет.
- Понеже идва краят на годината, можете ли да погледнете напред, да предположите - как биха се развили нещата?
- Лошото е, че като погледна напред, като цамбурнем в блатото, докато стигнат всички там, кръговете вече ще са затихнали.
- А нещо оптимистично?
- Нещо оптимистично... Аз мисля да надживеем и тоя президент.
