Нешка Робева: Не разчитам само на пенсията, но правя икономии. За този, който се храни от кофата за боклук, бонусът от 75 лева е нещо

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Нешка Робева от две години се е изолирала във вилата си в село Трудовец, където по думите ѝ единственото, което може да я разочарова, е телевизорът. Шумотевицата на големия град вече я отблъсква и пътува до София само когато ѝ се налага. Въпреки това легендарната треньорка, под чието ръководство България има 294 медала от различни състезания, не спира да се вълнува от горещите събития в държавата.

Как живее като пенсионерка, как се справя със зимните условия на село, какво е отношението ѝ към Ковид ваксините, как изглеждат горещите политически страсти от Трудовец, Робева сподели пред „Ретро“.
 
- Госпожо Робева, къде ви намирам?

- Вече втора година съм на село, по-точно във вилната зона на Трудовец.

- Значи доброволно и здравословно сте се изолирали?

- Изолирах се в началото заради пандемията, а по-късно изолацията ми хареса. Тук всичко е за харесване, тук няма нещо, което може да ме разочарова освен телевизора. В действителност и той не е страшен – натискам му копчето и затварям устата на всички бърборковци, в повечето случаи наши избраници. Може би заради прекалено шумния живот, който живеех, или защото му е дошло времето, но големият град изведнъж ме отблъсна. Толкова простотия, суета, безсмислена гълчавица… Тук е различно. Различен свят. Прекрасни приятели – Маша, Чучи, Мачо и Маца – и четиримата са четириноги. Интересни са ми и според мен съвършени. Или по-съвършени от нас – двуногите. Не ми опонират и с търпение изслушват всичките ми монолози или скандали, които вдигам пред телевизора… Малко, твърде малко знаем за тях, както впрочем и за себеподобните.

- Как минава ежедневието ви в село Трудовец, с кого общувате, какви са заниманията ви там?

- Може да ви се стори странно, но не скучая, а времето все не ми стига. Започнах да се уча да живея като пенсионерка, ама не съвсем. Сега през зимата няма много работа навън, но не ми се работи особено и вътре. Никога в живота си не съм се излежавала, сега го правя със смесени чувства – удоволствие и вина. Все си казвам, ставай, Робева, размърдай се, направи гимнастика, разходи Чучи… И все отлагам… Оправдавам се с миналото си. Досущ като сегашните политици – все миналото им виновно и най-вече комунистите?!

- Зимните условия в къща сред природата не са лесни – как се справяте, с какво се отоплявате?

- Обичам зимата. Русенка съм, а в Русе зимите бяха снежни и студени. И вятърът откъм Дунава – жесток… Спомням си, живеехме под наем в една лятна кухня, прозорците единични – затваряха се с райбер. Вратата – също. През зимата вятърът навяваше сняг под вратата, а прозорците, като изографисани с лед… Майка ставаше първа, да запали печката, да сложи чая и като се позатопли, се излюпвахме ние с брат ми. Баща ми дълги години беше болен, а тя се справяше сама с всичко. Македонка, дребничка, но силна жена…

Е, малко по-дълго предисловие, но нито зимата, нито това, че съм сама, може да ме уплаши. Справям се, и то, слава на Бога – добре. Чистя и паля сама печката (на пелети съм). Правя икономии, защото все пак съм пенсионерка. Благодарение на десетките години работа в ледените зали максималната температура, която през зимата поддържам, е 16-19градуса. Имам и приятели – прекрасни хора, които ми помагат, когато не мога да се справя сама…

- Налага ли се и Нешка Робева да пести в тази криза, стига ли ви пенсията?

- Не искам да се правя на героиня – не разчитам само на пенсията, но икономии правя. Правех ги и в залата…, където и да мина – гася лампите. Вече не съм в залата, но все за тях мисля. Как ще се справят с цените на тока, на парното? Аз съм дисциплиниран човек, мога и с повече, и с много малко. Немотията не ме плаши, защото съм я преживяла в детството. Но сега е друго. Слушам балалайките в Народното събрание, като обсъждат пенсиите. Дори не ми се коментира… Хората измират от недояждане, от студ, от страх пред бъдещето, от невъзможност да си купят лекарства… А те всеки ден лицемерно им обясняват как държавата се грижи за тях, как 10-те лева, които им отпускат, ги изстрадват всички и най-вече бизнесът, представете си? Ваксинират ги безплатно, даже им плащат… Абе, на тях силици не им останали, ти им удължаваш агонията, пък и ги ругаеш, че предпочитали да мрат, вместо да се ваксинират и да докажат, че са европейци?! Откъде и откога се извъдиха тия измекяри? Ето, ядосах се, затова им затварям устата, като ги чуя да плямпат… Искам нашите самодоволни избраници – и млади и стари, поне 2 седмици в годината да живеят не с пенсия, все пак трябва да ги съхраним, а с другото подаяние – минимална работна заплата. Да хранят семейство, да си купят дрешка втора употреба, да си купят билетче за придвижване, лекарство (ако някому се наложи). Само 2 седмици… Ето тази промяна в Конституцията бих наложила, ако бях там. Като в риалити. Две седмици, ако издържи, може да се кандидатира… Тогава мога да повярвам, че не мисли за пенсионерите само по избори…

- Какво мислите за бонуса от 75 лева за ваксинираните пенсионери – според някои това е добре дошло за възрастните, според други е гавра?

- Моля ви, гавра е, разбира се, но за този, който се храни от кофите за боклук или купува най-евтината, бракувана храна, са и нещо. Тъжно ми е.

- С новите пенсии настана пълен хаос. Заявените от новата власт намерения се разминаха с резултатите и в момента има много недоволни пенсионери. Много от тях мизерстват, а скачат цените на всичко. Дали не трябва да има още едно осъвременяване на пенсиите?

- Аз вече казах, но бих искала да разкажа още нещо. Беше преди години. Пенсионирах се принудително и по-рано и слава Богу. Та след пенсия продължих да работя, осигурявах се, след около двадесетина години счетоводителката от шоуто ми предложи да подам молба за актуализиране на пенсията ми. Писмото, което получих, гласеше, че ако направят това, ще трябва да ми намалят пенсията?! Е, такова чудо само у нас може да се случи. Бях работила двадесет години повече, хич да не е, бях внасяла всички данъци и осигуровки. Благодарих им и си запазих старата пенсия.

- Госпожо Робева, казахте, че не сте ваксинирана. Да не би да сте антиваксър?

- Разбира се, че не съм антиваксър, но не съм и дементна… Все още мисля и си задавам въпроси. А когато на един въпрос чуеш 10 различни отговора, започваш още повече да мислиш. Т. е. да се съмняваш. Когато знаеш отношението към възрастните, но тях първо искат да инжектират?! Даже най-напред в старческите домове?! Когато във всички краища на света по едно и също време при диапазон на температурите 60-80 градуса този вирус се чувства еднакво комфортно? Въпросите все повече започват да те притискат и се заражда гняв! Гняв, разбирате ли? Какво значи това – да докараш човечеството до масови депресии, вледеняващ страх, да оправдаваш икономически кризи, да овладееш всички протести, да реализираш просташки печалби… И за всичко да е виновен ТОЙ, Негово Величество Коронавирусът?! Всеки ден, всеки божи ден ни облъчват по радиа и телевизии разни учени и псевдо такива с апокалиптични предвещания, обръщат се към нас със заклинания, разделят ни, овладяват мислите, душите ни, разделят ни, противопоставят ни? Защо се нагнетява излишно напрежение? Има ли лекар, който да не знае, че психическото състояние и душевното безпокойство или спокойствие определят изхода от едно заболяване и ефекта от лечението? Имам чувството, че сме попаднали във властта на Садисти… Те изпитват истинско садистично удоволствие, когато съобщават брой на починалите, на заболелите… Имам чувството, че им плащат, за да плашат. Не, не вярвам в чипове и пръскалки… Но вярвам,че това е овладян и контролиран процес.

- Мислите ли, че управляващите трябва да въведат по-крути предпазни мерки?

- Мисля, че можеше в самото начало и проблемът щеше да бъде ликвидиран. Но сега мисля, че управниците много бързо разбраха огромния келепир от поддържането и продължаването на пандемията. Не говоря за нашите, те и да са имали друг изход, са избрали пълното, безпрекословно подчинение. Помните ли заплахата на една комисарка от Европа, че такива като нас,които не искат да се ваксинират, ще бъдат отделени и към тях ще се предприемат други мерки?!

И още нещо. Има ли Ковид? Има, разбира се! Да отричаш очевидното, значи да си или сляп, или пълен невежа и глупак. Но при една по-различно организирана здравна система, при една наистина хуманна медицина, неподчинена на политиците, медицина, където клетвата ще е само и единствено пред Хипократ, а не пред Бога на парите, пандемията, щеше да вземе неизброимо по-малко жертви. Същите тези, които сега ни обясняват, че сме ганьовци, невежи, тъпи и какво ли още не, същите те закриваха болници, амбулатории, полувисшите медицински техникуми, ликвидираха училищните лекари, изгониха висококвалифицирани и нископлатени медицински специалисти, положиха безумни усилия, за да ни „издигнат“ до първото място по смъртност в Европа. Нужна е реформа, и то със скалпел в ръка, и не в съдебната система, а най-напред в здравеопазването. Иначе скоро ще съдят само себе си.

Наскоро моя близка, онкоболна, припадна, извикахме „Бърза помощ“. Пет болници отказаха да я приемат, жената се задушаваше, обслужващият линейката лекар ни предупреди, че имат кислород още за 20 минути, след които само 2 минути ще бъдат достатъчни, за да си отиде жената. Разтичахме се и слава на Бога, намерихме Лекар (мой политически опонент), който в последния момент уреди да я приемат и лекуват. Хора, какво става?

- Защо ни сполетя това зло – Ковидът?

- Защото си го заработихме и заслужихме с нашето вечно „Искам“ и „Дай“, защото все не ни стига, защото невежеството и алчността завладяха света. Защото вече не сме хора, но няма да си разреша да обидя малките си приятели, като кажа, че сме озверели.

- Как изглеждат горещите политически страсти от идилията на село Трудовец?

- Гнусно. Обидно, ама много обидно.

- Как оценявате първия месец от работата на кабинета на Кирил Петков и т.нар. харварди, усещате ли „промяната“?

- „Харвард“ не може да бъде обидно нарицателно. Ако те са запазили морала си, ако разберат, че не могат да бъдат богати и щастливи между болни, бедни и нещастни, ако приложат знания, умения и сили за почистването на смрадта, в която сме затънали, те не само ще станат по-богати и по-щастливи, но ще запишат имената си в Българската история.

Паднаха им се много тежки времена, освен това ще бъдат провокирани, одумвани, охулвани… Но ако истински искат промяната и честно работят, ще успеят. Народът ни е уморен, оформи се огромна лумпенизирана маса, която и без пет лева е готова на всичко. Ей така – за кеф… Трябва да се внимава. Млади са и няма нищо срамно да се учат. Но не седнали на банките, а действайки, работейки по 20 часа в денонощието (толкова работех като треньор на Националния отбор). Ще бъдат уморени, понякога обезсърчени, ще им се искада се откажат… Ако въпреки всичко продължават – ще успеят. България ще успее.

- Има ли политик, който спечели вашето доверие и защо?

- Да! Ген. Румен Радев, ген. Стефан Янев, Бойко Рашков, Николай Събев, Виолета Комитова... От младите Асен Василев ме впечатлява със своята премереност и спокойствие, Кирил Петков е малко по-експанзивен и това често ще му погажда номера, плюс това мисля, че малко по-твърдо трябва да отстоява българските позиции. Дано не мисли истински, че няма страшно, ако забравим историята си и наблегнем на имагинерното благоденствие... Има, разбира се, свестни хора и политици във всички парламентарни групи. Мечтая си в един момент да обединят усилия в името на България.

- Каква съдба предричате за БСП, която се срина до четвърта политическа сила, и кой носи отговорността за това?

- Не смятам, че се е сринала. БСП е най-старата партия в този парламент. ГЕРБ, ако стане това, което ПП обеща, ако се разкрият всички злоупотреби, ако се разделят със заграбеното и им бъдат спрени кранчетата, на следващите избори ще се сринат още повече, може би наистина ще ги последва съдбата на НДСВ. „Възраждане“?! Надявам се да стъпят на земята, в противен случай ще загинат. Те вече изплашиха хората. Демократите може би ще привлекат голяма част от електората на ГЕРБ… ПП са първа политическа сила и дали ще останат такива и затвърдят позициите си, ще зависи само от тях. ДПС е стабилна партия, но това не са реалните ѝ резултати. На следващите избори, ако БСП не допусне съществени грешки, ДПС ще бъде директно след нея. Мисля, че в ДПС има изключителни политици и вместо да ги сатанизират и втвърдяват електората им, трябва да се намерят опорните точки. Живеем в една държава, всички сме на едно дередже и след като портретът на Дякона виси по кабинетите на политиците ни, да вземат да попрочетат какво казва той, пък и Ботев, за съвместния живот на българи, турци, цигани и др… в свободна България. БСП се държа на висота като опозиция. Корнелия Нинова успя да освободи партията от хора, които се бяха впили като пиявици в нея, олигарси, които никого не могат да убедят, че са лявоориентирани. За тях народът казва – „Ситият на гладния вяра не хваща“ и обратно, бих казала. Хора със съмнителни биографии, които и да са носили пари, вредяха много повече. Корнелия е силна жена, липсва ѝ дипломатичност, но и ударите срещу нея не бяха малко. Резултатите на БСП са закономерни, като се имат предвид ниската избирателна активност, застарелият електорат, машинното гласуване и страхът от Ковид. А яростната и повсеместна пропаганда срещу социализма държи далеч младите, които нямат памет за миналото.

- Има ли нужда БСП от друг, нов лидер?

- Това ще го реши самата БСП. Нейните членове. Корнелия изнесе на гърба си доста тежки времена. В момента от нейните действия в управлението зависи много. Зависи и това ще има ли на следващите избори по-голяма подкрепа за БСП. Но ако в БСП не навлязат млади хора, с по-различно мислене, хора, които могат и ще говорят на езика на младите, перспективите не вещаят нещо добро. Крум Зарков е почтен, образован и сериозен млад мъж. Той може и би било добре да му се гласува доверие. От друга страна, хора като Корнелия са необходими на партията. Не ми се иска по стар български обичай, който вземе властта, да се отърве от евентуалните си опоненти. В един жив организъм, какъвто е всяко сдружение или партия, има нужда да се чуват различни гласове. Особено в Столетница като БСП. Не трябва да се забравя, че консервативен не е мръсна дума, особено в един разпищолен свят.