ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Виолета Гиндева, една от легендите на родното кино и театър, избра да се раздели с актьорската професия. Докато нейни колеги не спират да се явяват по кастинги за филми и тв сериали, актрисата от „Иконостасът“, „Черните ангели“, „Сватбите на Йоан Асен“, се отдаде на преподавателска дейност. Тя е доцент в Пловдивския университет, където води собствен клас по актьорско майсторство. От 2003 до 2007 г. тя бе зам.-кмет на Пазарджик от квотата на БСП.
- Г-жо Гиндева, защо звезда от сцената и екрана реши да обърне гръб на киното и театъра – нали актьорството е „болест“?
- Не е съвсем точно да се каже, че съм се отдръпнала, защото моята преподавателска дейност е изцяло ориентирана към театъра и киното. Всъщност сега мога да създам много повече роли на сцената със своите студенти, отколкото бих могла да изиграя, ако се занимавах само с актьорство.
- Колеги от вашето поколение продължават да се явяват на кастинги, играят в сериали и снимат тв реклами. Вие получавате ли покани за подобни ангажименти?
- Всеки колега преценява сам как да гради своята кариера. За мен е много по-интересно да се занимавам с изследване за влиянието на Станиславски върху американския театър, върху играта в американското кино и обратно – влиянието на американското кино върху руското кино. Отколкото да участвам в реклама за салам или кисело мляко.
- Но може би липсвате на публиката?
- Когато ме уволниха от Народния театър – по неизвестни за мен причини, публиката не направи нищо, нали?! Не изживявам лична драма, не съм обидена. Ако липсвам на публиката, би трябвало тя да е обидена. Между другото и до днес не знам защо бях уволнена от тогавашния директор Васил Стефанов.
- Какви са впечатленията ви от продукцията на Народния театър, пази ли блясъка и нивото на първа сцена?
- Трудно ми е да ви отговоря, защото от момента, в който ме уволниха, аз не посещавам продукции на Народния театър.
- Свидетели сме на бум на българските тв сериали, кой от тях смятате за най-качествен?
- Не съм фен на сериалите като форма на изкуство. Те си имат своята публика и своите качества. Въпросът е какво е нивото на качеството. Дали е махленско – тоест имат успех само в рамките на България, или е достатъчно високо професионално, за да могат да пробият на световния пазар.
- Как ще коментирате факта, че напоследък всички стават актьори – в сериалите се снимат от певци до манекенки?
- Лесно е да се снимаш, ако има кой да ти финансира присъствието на екран. Но сериозното актьорско присъствие не се постига лесно. А в момента виждаме, че всякакви изисквания за професионализъм са без значение. Важното е съответният манекен или манекенка колко пари ще донесе за продукцията със своето участие. Това е водещото и то е пагубно за всяко кино.
- Все пак има ли роля, заради която бихте застанала отново пред камерата?
- Много бих искала да играя във филм на моята дъщеря Яна-Мария. Тя има продуцентска къща във Франция, снима по цял свят. Женена е в Америка, живее там, но много пътува. Дъщеря ми обаче не прави никакви творчески компромиси. Така че ако моята актьорска „боя“ не и е необходима, няма да ме вземе.
- Мислите ли, че българското кино е във възход, както твърдят неговите създатели?-
- Новото българско кино беше в колапс, беше забито под морското равнище. В момента, въпреки всички проблеми, които му създаде държавата, прави опит да се отлепи от дъното. Но то няма да може да си вдигне главата над водата и да поеме въздух, ако най-после не се появи едно правителство, което не нарушава законите на страната. И което ще отпусне пълната субсидия за филмопроизводство, която е записана в закона за киното.
- Според мнозина другата причина българските филми да отблъснат публиката е фактът, че не могат да разказват истории...
- Затова държавата трябва да изгради точни правила, по които да се отпускат субсидии. В момента няма никакъв контрол на кого се дават средства, защо се дават и накрая става като в други сфери на нашия живот – група кинаджии си раздават парите по махленски помежду си. И малкото по-качествени филми обаче не могат да стигнат до публиката, защото беше разрушена огромната киномрежа в страната. Навремето във всяко село имаше кино, а в градовете по няколко. Сега киносалоните са около 130 за цялата страна. В София има само един - като изключим моловете, където се прожектира главно комерсиално кино.
- Навремето актьорите бяха всенародни любимци, а властта ги ухажваше. Мислите ли, че днес болшинството от тях са в унизително положение?
- Отношението на властта към актьорите няма никакво значение. По-важно е какво е отношението на публиката към тях. Защото властта се съобразява с настроенията на хората. Колкото до едно време, ще ви кажа, че актьорите бяха с най-ниските заплати заедно с учителите. Затова актьорските пенсии са едни от най-ниските – но не сме единствените. Моят хонорар за роля не е бил повече от 1500 лв. Само че снимахме един филм 3-4 месеца извън града, в който живеем и хонорарът отиваше, за да можем да си платим пребиваването там. Онази държава не е ухажвала актьорите. Ако беше така, щеше да направи като в Турция – да качи хонорарите във филмите, да качи ставките в театрите и актьорите да бъдат едни от най-богатите хора в държавата. Верно, че по онова време се пускаха слухове, че у нас имало актьори-милионери – като Коста Цонев например. Е добре, като стана великата нежна революция, видяхме в банките кои са милионери. Нямаше ни един артист. Това са митове. Но едно време се правеха годишни срещи на творческите съюзи с представителите на властта. Мисля, че е бил умен ход от страна на властимащите, защото по този начин те са държали под око какво се случва в гилдиите.
- Мислите, че Бойко Борисов трябва да се среща с гилдиите?
- Това си е негов проблем. Решението е на съответния политик. Но за това, че днес актьорите не се уважавани, вина имаме и самите ние. Защото през тези 20 години сами изляхме върху себе си невероятна помия. Причината бе желанието на средно талантливата част от нашето съсловие да заеме местата на успелите актьори. А когато това стана, те не можаха да покажат качествата на успешни актьори. И публиката започна да се отдръпва, салоните опустяха, това бе през 90-те. После някои полувидиотени режисьори започнаха да мислят, че не им трябва много публика, че им е нужен само един зрител, което задълбочи проблемите. Може да има един актьор на сцената, но залата трябва да е пълна. Не може да е обратното.
- Когато бяхте в трупата на Народния театър, усещахте ли жилото на завистта? Спомняте ли си случай, в който външността ви е създавала проблеми?
- По отношение на завистта най-голям проблем имах с жената на директора Дико Фучеджиев /б. а. актрисата Красимира Петрова, която също бе в трупата по онова време/. Тя много зорко следеше как си променям външния вид. А аз го правех съобразно ролите, които трябваше да играя в киното, в телевизията. Четири пъти са ми сменяли само цвета на косата, не е била единствено зелена. И веднага, щом ми сменяха оформлението, тя правеше същото със себе си. Колегите много се смееха и дори пускаха вицове.
- А защо напоследък на екрана все по-рядко гледаме красиви актриси?
- Това е голям проблем. Визията на девойките, които напоследък кандидатстват във висшите учебни заведение за театър и кино напоследък, не е подходяща за сцената и екрана. В киното има няколко важни закона – един от тях е актьорът да е фотогеничен. Което у нас се забравя. Може да не е красив, но когато е фотогеничен, излъчва от екрана своеобразна аура, която кара хората да забравят, че носът му е малко крив. Има хиляди примери и в американското кино. Нима Мерил Стрийп е красива? Тя не е красива, но е фотогенична и това и дава трамплин, за да направи бляскавата си кариера. А в България този термин дори не се употребява.
- Снимали сте с много известни актьори – кой за вас беше перфектният партньор?
- Имах щастието да играя с няколко наистина гениални български актьори – на сцената имах късмета да се срещна с Любомир Кабакчиев и Стефан Гецов, на екрана – с Апостол Карамитев. Невероятни партньори, професионалсти, хора, от които научах страшно много за нашето изкуство. Благодаря на съдбата, че ме срещна с тях.
- И до днес се носят легенди за красиви актриси от вашето поколение, които са били любимки на Тодор Живков. Какви са вашите спомени от бившия Първи?
- Виждала съм Тодор Живков на срещите на властта с творческите съюзи, за които ви казах. Ако съм била сред любимките му, да беше дал поне един апартамент. Шегувам се. През годините се изписаха много неща, дето не са се и случвали. А и този човек вече е част от историята.
- Бяхте зам.-кмет на Пазарджик от квотата на БСП. Изкушава ли ви още политиката?
- Вече нямам политически амбиции. И аз като Хилъри Клинтън се оттеглям от политиката, но го направих много преди нея. Това е шега. За политиката се изисква огромна енергия и прекрасно здраве, за да можеш да си активен. А на моята възраст тези качества започват да намаляват.
- Напоследък цените скачат бясно, никой не го е грижа за доходите на хората, въвеждат десятък върху лихвите, прогнозите са за тежка зима. Как ще коментирате поведението на управляващите към хората?
- Смятам, че поведението на днешните управляващи е абсолютно адекватно и отговарящо на т. н. дясна политика. Виждате в Европа дясната политика докъде докара нещата. Виждате дясната политика на Буш докъде докара Америка. Страшно много хора в България, главно пенсионери, изнемогват и умират тихо, беззвучно в домовете си, защото не могат да си купят лекарства. И който и да говори, че бил направил чудеса, за да им подобри живота, да извинява много. В момента, в който всички цени главоломно вървят нагоре, оставят хората с нивото на пенсиите отпреди 6-7 години. Което е абсурдно.
- Проблемът не е в нашите управляващи. Проблемът е в нас. Когато гласуваме, трябва да мислим с главите си. Ако хората не си вземат поука, нещата на изборите може да се повторят.
- Но аз не виждам у българския народ да зрее някакво недоволство. Цяла Европа кипи от стачки, протести. Тук нещо да сте видели? Веднъж се събрали сто души да протестират, другия път хиляда души...И какво от това? Очаква ни зима, адекватна на това, което сме си постлали. Оптимистичната прогноза за следващите избори е в ръцете на хората.
- Дайте пример за политик, който според вас се държи адекватно.
- За съжаление той е политик в Европа и това е Ивайло Калфин. Изключително адекватно, точно и прагматично се държи. И не е член на никоя партия.
