ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Президентските избори, които предстоят тази есен, все повече започват да отблъскват, отколкото да привличат хората да гласуват. От една страна, задължително гласуване, от друга - до този момент партиите крият кандидатите си като ревниви младоженци. То не че има определени личности, които да бъдат извадени на показ. Реформаторите се карат като смъртни врагове, надали ще се пръкне обща кандидатура измежду тях. Въпреки че на Кунева сигурно много би й се искало. Вечно готовата и устремена към властта Мадам Йес като нищо ще зареже образованието, за да се превърне в държавен глава. Патриотите и атакистите не бързат. Чак когато преценят коя е най-печелившата кандидатура, ще се прикачат, за да се изживеят като победители.
От ляво положението е трагично, водят се някакви допитвания до симпатизантите, стартират срещи и преговори, но гоцевият ламтеж към властта едва ли ще им позволи да постигнат някакво разбирателство. Турските партии стоят настрана и чакат някой да ги заухажва, защото държат огромен брой гласове. Управляващите, предвкусвайки поредната си предизвестена победа, също не бързат. Всъщност не те, а лидерът им. Когато той реши, тогава ще обяви. Само че на хората вече им писна. От игри, от игрички, от хрантутници, от кръгове, от тайни и не толкова тайни договорки. Затова аз отсега съм решил, че няма да ходя до урните и нищо не може да ме убеди в противното.
А и не се знае какъв ще е ефектът от задължителното гласуване. Като нищо може да се превърне в бумеранг по главите на политиците.
Илия Михайлов, Русе
