Ода Жон, Мишел Бонев или евтиното дефиле на потребени потребителки с жажда да потребяват
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Кой ли щеше да е чувал за художничката Ода Жон и нейната изложба у нас, ако някой не бе изпратил до ПИК онази снимка с безкрайната отрупана с колбаси, ядки и напитки маса, която обиколи всички медии. Но и ако не бяха вчерашните невчесани мисли на шефката на Националната художествена галерия Яра Бубнова, където е била опната пищната трапеза в чест на откриването на изложбата на въпросната Ода Жон, на която по нейно желание били поканени 100 души и за чието плюскане лично платила. Както стана ясно, сред тях художниците и ценителите са били единици за сметка на паркетните персони.
Забележете! От тази изложба не беше разпространена снимка на картина, а снимка на пищна софра - дума, която наскърбява слуха на зле владеещата български език Яра Бубнова. В нейните тълкувания наличието на пищната софра насред националната галерия премина през фразите "част от изложбата", "натюрморт", "пърформанс", "коктейл", "почерпка" и... "скулптури, приличащи на човека, с неговото месо. Посланието е за потребяването на жената от обществото. Тази болезненост, сюрреалистичност, от ядене от телата е повече, отколкото желанието да се наядеш".
Аха! Дойдохме си на думата! Защо ли битката за "потребената жена в обществото" буди асоциацията за една друга "потребявана жена" и нейния скандален филм "Сбогом, мамо", взривил властите в Италия и България. О, не с художествените си дойстойнства, не! А именно с умишленото търсене на скандал.
През 2011 г. авторката на онзи филм, представяща се като Мишел Бонев, получи измислена награда на филмовия фестивал във Венеция за "действия в защита на жените" и това без малко не коства главата на техния министър на културата.
Идентичен случай в наше село, както би рекъл шопът - "потребявани" жени се борят срещу "потребяването" в обществото, след като с удоволствие са напирали да ги "потребяват". А сходствата между т.н. Ода Жон и Мишел Бонев просто се натрапват.
И двете са българки със сменени имена. Ода Жон всъщност е родената в София Михаела Дановска. На нея много повече би ѝ отивало да е Мишел, още повече, че живее във Франция, но Мишел Бонев е живеещата в Италия българка от Бургас Драгомира Бонева.
И двете са напуснали България на крехка възраст. Ода Жон още 21-годишна се оженила на доста по-възрастния си и вече покоен професор в Дюселдорф и му родила дете! Осем години по-късно, веднага след кончината му, изведнъж решила, че е художник и започнала да излага картинте си, заедно с неговите, така да се чуе и за нея.
Мишел Бонев пък използвала прелестите си за контакти със заможни и високопоставени мъже, сред които и Берлускони, заради когото всъщност избухна скандала с филма ѝ в Италия. Между другото, за 39-годишната Ода Жон също има биографичен филм. А пък още оплюват Тодор Живков, че си вдигал паметници приживе...
Кой знае защо и двете дами смятат биографиите си, тоест, собствения си избор за начин на живот, за уникален и искат да го превърнат в артефакт. И двете дами са подходили доста разточително, за да се сдобият с популарността си. Малко български, пък и чужди режисьори и художници могат да си позволят такъв разкош. Но и още по-малко от тях имат нужда от скандалите и разточителството, за да бъдат наричани режисьори и художници. За това са достатъчни произведенията им.
Но произведенията на тези дами очевидно не им вършат никаква работа в това отношение. Иначе нищо не се получава. За филма "Сбогом, мамо" никой нямаше да е чувал. За свряната в страничната заличка изложба на Михаела Дановска, пардон, на Ода Жон - също, ако не е бил онзи пир по време на чума в същинското пространство на националната галерия.
Дали пък разпространяването на снимката с пиршеството до подходящите хора не е точно с цел някой да обърне внимание и на т.н. художничка и на нейната т.н. ретроспективна изложба!? Както се казва, като не става с творчество, става със скандали.
След което Яра Бубнова да съчини следния шедьовър и прозрение на изкуствоведческата мисъл: "Това месо, тази телесност, това, което е включено във взаимодествието на човешкото в противопоставянето на романтичното, предполагам, че затова Ода Жон избира тази зала в двореца, която навежда на нечовешки представи и да ги сблъска с това ядене на месо".
Господи, слез и си събери вересиите поне от изложбените зали!
Понеже в днешно време с пари и потребяване на каквото там си имаш всичко е възможно, включително и да създаваш всякакви мистификации - включително и от Драгомира Бонева да станеш Мишел Бонев и да се правиш на кинорежисьор, а от Михаела Дановска да станеш Ода Жон и да откриваш изложба и да пируваш в залите на Националната художествена галерия.
И ако това не е "потребление" на потребените потребителки, здраве му кажи!
Както бяха "потребени" и онези безмълвни 30-40 художници, повикани от Яра Бубнова да подкрепят обяснението на вулгарното потребление като извисен полет на вдъхновението и философията. (Които, между другото, Бубнова ръгаше с лакти да мълчат, ако се опитат да кажат нещо пред микрофоните.)
Изобщо, евтино дефиле на потребени потребителки, с единствен талант и единствена жажда - да потребяват.
Тъжното настава, когато мистификациите рухнат и се озъби голата свирепа истина, че "само с ядене не става, трябва и акъл,", както се казва в една реклама. А в случая трябва и талант. Както, за да правиш филми и изложби, така и да управляваш национална галерия, а също така и да обясняваш гафовете си.
Та и хората, които влизат в галериите, в киносалоните, в книжарниците, в концертните зали да не се чувстват "потребявани" от "потребени потребителки" на мистификации и евтини сензации.
Дано това го разберат и в Министерството на културата, за да не си повтаряме афоризма на великия тъжен присмехулник Радой Ралин, който, макар и с псевдоним, нямаше нужда нито от мистификации, нито от пари, каквито просто никога нямаше, за да бъде прочут и обичан до ден днешен и далеч напред във времето: "Не ме е страх от министъра на културата, а ме е страх от културата на министъра".
