ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Апелативен съд - София оправда на втора инстанция бившият военен министър Николай Ненчев по обвинението за ремонтите на изтребителите МиГ-29.
Така горната инстанция прие мотивите от първа, че Ненчев не и виновен за това, че не е осигурил авиационната безопасност и летателната годност на самолетите от изтребителната авиация на ВВС, както и за подписаните, но неизпълнени договори с РСК МиГ за ремонта на двигателите на изтребителите МиГ-29.
Тричленен състав на Апелативен съд – София с председател Николай Джурковски и членове Александър Желязков и Емилия Колева се произнесе по секретно дело от 2020 г. и потвърди изцяло постановената от СГС оправдателна присъда по отношение на подсъдимия Николай Ненчев по повдигнатото му обвинение за извършено общо престъпление по служба по чл. 282, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Поради секретния характер на делото съставът на САС предоставя резюме на мотивите си от 13. 07. 2020 г., като съобщава следното:
Въззивният съд приема, че подсъдимият Николай Нанков Ненчев не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на претендираното от държавното обвинение продължавано престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Апелативният съд намира, че от обективна страна подсъдимият Ненчев не е извършил претендираните от прокуратурата противоправни деяния, квалифицирани като бездействия относно служебните му задължения по чл. 26 т.20 и т.31а от ЗОВСРБ.
Приема също и липсата на вина и на специална цел за причиняване вреди другиму, като субективни признаци на състава на инкриминираното престъпление. В частност относно типичната за престъплението по чл. 282 ал.1 от НК специалната цел, която длъжностното лице преследва с извършването на деянието, АС-София приема, че обективно несъставомерното му поведение е било продиктувано не от целта да се причини вреда на АО „РСК” „МиГ” в размер общо на 48 526 666 лева, а от изцяло неукорими, правомерни и легитимни политически цели и съображения, които напълно са съответствали на поетите от Република България, съобразно сключените от нея международни договори, ангажименти и на провежданата в тази връзка външна политика на държавата, формирана от предвидените в Конституцията на РБ държавни органи.
В тази връзка въззивният съд намира, че претендираната от държавното обвинение цел да се причини вреда на РСК МиГ, освен че е изначало несъставомерна, тъй като е обоснована с вреди във формата на пропуснати ползи, които са наказателно несъставомерни, не е и доказана в хода на производството.
САС приема, че с поведението си да не предприема действия за изпълнение на двата договора с РСК „МиГ“ и да не предприема действия за сключване други такива договори със същата компания в рамките на действието на рамковото споразумение подсъдимият е преследвал съвсем друга легитимна цел, а не твърдяната от държавното обвинение цел да причини вреда на компанията РСК “МиГ“. Съдът е приел за установено, че в действителност водещите мотивите на подсъдимия Ненчев за това му поведение са били изцяло политически и са били основани единствено и само на провежданата от българската държава към този момент външна политика, съобразно международните й ангажименти, която безспорно е предопределяла и насоките в развитието на Въоръжените сили, в това число и на ВВС и в частност на изтребителната ни авиация като основни фактори за гарантиране на националната сигурност. Приема в частност, че поведението на бившия министър на отбраната Николай Ненчев за преустановяването /респ. неизпълнението/ на договорните отношения с РСК „МиГ“ относно ремонта на агрегати и доставка на резервни части за самолети МиГ-29 е било обусловено от изцяло политически мотиви и съображения и категорично не е проява на негови лични виждания и пристрастия, породени от противоправни и укорими подбуди, включително и от такива да причини вреди на РСК „МИГ“. Въззивният съд счита, че това негово поведение е обективно проявление и израз на прокламираната и провежданата към този момент от страна на НАТО и от страна на българската държава, като съюзник в тази организация.
Решението на САС подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд.
