Отец Боян Саръев във великденско интервю за ПИК: Това, което преживяваме, не е случайно. Бог ни показа, че ние, човеците, можем да сме господари на Земята, но не сме господари на живота
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Боян Саръев е български православен духовник, основател през 1990 г. и понастоящем председател на Движението за християнство и прогрес „Свети Йоан Предтеча“, което си поставя за основна цел да върне в християнската вяра потомците на ислямизираните българи. Саръев е роден на 5 май 1956 г. в село Жълти чал, Кърджалийско (днес заличено), в семейство на мюсюлмани, но приема християнството. Завършва милиционерското училище в Стрелча, след което работи като сержант в Крумовград и София. През 1985 г. завършва и школата на МВР в София. По-късно започва работа в завод "Електрон". През 1990 г. е ръкоположен за дякон, а по-късно и за свещеник в Пловдивската епархия. Служи в църквата "Св. Успение Богородично" в Кърджали. Развива широка благотворителна, образователна и мисионерска дейност. Женен, има дъщеря и син. Саръев е включен от Американския биографичен институт в списъка с 500-те най влиятелни личности по света.
- Отец Саръев, на прага сме на един необикновен Великден. Заради извънредната ситуация и мерките за борба с коронавируса миряните са призовани да останат по домовете си. Какво е усещането да служиш в празен храм?
- Усещането не е много приятно и не е обичайно. По-трудно и по-мудно е служението, отколкото когато храмът е пълен с вярващи, с благоговейни хора, с жизнерадостни хора, с миряни, които са изпълнени с духовност и добро настроение. Но трябва да знаем, че Бог можем да намерим навсякъде. И там, където са събрани двама души в Негово име, Той е трети посред тях. Така че, храмът е място за среща на вярващия човек с Бога, но тази среща може да се прави и извън храма. Но понеже общите молитви са по-тържествени, по-вдъхновяващи, по-завладяващи, затова хората се събират в определени дни и определени празници, за да се молят заедно и да може един други да си предават вярата, празничното настроение и духовната радост. Но трябва да знаем, че празният храм всъщност само така изглежда. Защото по време на богослужението присъства Бог, присъстват хиляди ангели, присъства Света Богородица, присъстват светиите. Така че и да няма вярващи в храма, той не е празен. Там са тези, които всъщност трябва да са там и които е достатъчно да са там. Имам предвид отвъдния невидим духовен свят.
- А как се поддържа вярата и духът на православния човек в тези дни на изпитание?
- Хората са в различна степен вярващи и в различна степен устойчиви във вярата. Вярата като всяко духовно понятие, не е дадена константа. Тя се променя, тя се усилва, тя се намалява. Тя става понякога безразлична дори - в зависимост от това какви са общите настроения, какво е материалното, духовното, здравословното и социалното състояние на вярващите. Това също има значение - дали човек редовно посещава богослужението, дали редовно чете религиозна литература - за да се поддържа огънят и кладата на вярата. Християните се поддадоха на общото не само българско, но и световно настроение. На това, че нещо извънредно се случва, нещо страшно се случва, нещо реално, което ни доближава осезаемо до смъртта, до страшна световна трагедия. И съвсем спокойно може да се каже, че Христос беше предаден поголовно от своите последователи. Но това е обяснимо, защото това стана масова психоза и човек се поддава на манипулация, на духовна обработка, на медийна обработка.
- Т.е. страхът надделя?
- Да, страхът надделя. И то паническият страх, не разумният страх. Защото има страх, който може да бъде овладян, който може да бъде направляван и преодолян. Но този страх беше и си е панически страх, защото така ни внушават. Може и основателно да е, може и не дотам. Но народът трябва да бъде малко стреснат, уплашен, за да може да спази изискванията за социална изолация и физическо отдалечаване един от друг, за да може по някакъв начин да се преодолее този действително страшен вирус, който коси с косата хиляди хора по света.
- Често срещано твърдение е, че след като мине това страшно изпитание, нищо няма да е същото, хората дори няма да са същите. Вие как мислите?
- Човечеството, откакто съществува, е понасяло масови катаклизми, катастрофи природни, наводнения, земетресения. Бог е допускал такива страшни неща, които масово унищожават живота на Земята. Понеже човекът се нуждае от вразумяване. Човекът е свикнал повече да взима, малко да дава. Нарушава се нравственото и религиозно равновесие в света. И Бог по някакъв начин възстановява това равновесие именно чрез допускане на такива масови бедствия, които имат за цел да вразумят човека. Но човечеството по принцип не се вразумява, то се ожесточава от тези неща. Човечеството може би няма да бъде същото дотолкова, доколкото ще го удари на ядене и пиене повече, отколкото да мисли за духовното, за висшето, за хуманизъм и т.н.
Но не вярвам да се промени. Ние си имаме една поговорка "Всяко чудо за три дни". От време на време някой ще се сеща за тези страшни неща. Но няма да се вразуми. Бог ни показа, че ние, човеците, можем да сме господари на Земята, но не сме господари на Живота. Друг е господарят, който се разпорежда - и с нашия живот, и с нашия имот, и със Земята.
- Може би точно това трябва да се осъзнае в момент като този.
- Трябва да се осъзнае, обаче няма кой да каже или да анализира духовните измерения на това световно бедствие. Няма кой да го провери, няма кой да предупреди човечеството, че това е само предупреждение и че могат да се случат много по-страшни неща. Аз съм убеден, че някога, не дай си Боже да доживеем, но човечеството в един определен момент, когато стигне дъното и изпие до дъно горчивата чаша на греха, Бог ще допусне така, че тук-там по Земята да останат живи хора, които да започнат отначало, както преди Потопа. Но ние не се вразумяваме. За съжаление, Светата църква, Светият синод, патриархът, владиците, - никой не говори всъщност за духовния проблем, за нравствения проблем, който ни подсказа Бог по категоричен начин, а го отдаваме на физически, на биологични закони, на случайни процеси и т.н, които човек може сам, със собствена воля да преодолее и че "така се е случило". А то няма нищо случайно. Всичко е закономерно и всичко става по Божията воля. Нищо не става, без Бог да допусне или Бог да извърши. Защото Господ Иисус Христос казва: "Вам и космите на главите са ви преброени. И косъм не пада от главата ви без моята воля".
- Като споменахте Светия синод и владиците, не е тайна, че хората недоволстват, че висшият клир се е дистанцирал от обикновения мирянин, че не е показал загриженост, че не е "слязъл" при него, че свещениците не са при болните в болниците, че няма социална грижа за бедните, че не са направени кухни за бездомните... Вие как мислите, има ли основание за подобни твърдения?
- Трябва да се има предвид, че църквата не е социална институция. И тя няма за основна задача да подпомага социално бедните, гладните и жадните. Тя се грижи за гладните и жадните, но в духовен смисъл. Тези, които жадуват за вярата, за истината, за спасението. Които са болни духовно, които са се отклонили от църквата, които са заразени от ереси и т.н. Разбира се, че църквата има и социална дейност, в буквалния смисъл на думата. И това не е много малко. Защото в която и епархия да отидете в България, почти няма епархия, която да не развива в една или друга църква социална дейност - обществени трапезарии, подпомагат се материално бедни хора. Но не това е основното и не това е най-важното за църквата. Защото българският гражданин - християнин или не, вярващ или не, той плаща данъците си на държавата, той не ги плаща на църквата. И държавата е длъжна всъщност да върши социалната дейност. Тя затова събира тези данъци, събира и трупа тези средства, за да може - както сега примерно при едно такова масово бедствие, Бойко вади милиардите и започва да раздава, започва да подпомага - бедни, болни, изоставени хора и т.н. Така че не бива да търпи църквата критика в това отношение.
Нашите църкви са отворени, ние не сме затворили църквите - за разлика от църквите в Гърция, в Сърбия, Македония. Единствено в Русия и България църквите са отворени, но с препоръка да се спазват изискваният на светските власти за безопасно и социално общуване в храмовете. Защото все пак ние, християните, сме и длъжни, и го правим. С еднаква ревност изпълняваме както каноните на църквата, така и законите на държавата. Съобразяваме се както със светските власти, така и с църковните власти. Ние сме на разположение на хората. Но хората ги няма. Трудно ми е да тръгна в енорията от къща на къща, да хлопам, да питам - от какво имате нужда. По-добре, по-лесно и по-бързо е да дойде някой християнин и да каже - гладен съм, жаден съм. Разбира се, аз имам такава обществена трапезария, поддържам и приют. Но не се прави от всички църкви. Защото това е и въпрос на материални възможности.
- Какво бихте казали не само на своите енориаши, а и на всички българи, останали по домовете си за този светъл пасхален ден?
- Искам да ги поздравя със светлото Христово възкресение. Дали ще посетим или няма да посетим, дали имаме възможност или нямаме възможност да посетим храмовете, Христос ще възкръсне и без друго и ще донесе светла надежда и за нашето бъдещо възкресение и спасение. Така че, да не се притесняват, че по реални и обективни причини не са могли да посетят богослужението. Бог работи в своя благ промисъл постоянно и с нашето, и без нашето присъствие. Пожелавам светли празници и дано за следващите празници нещата да стоят по-добре.
