ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Парижкото споразумение, ратифицирано от 43-ото Народно събрание на 21 октомври, влиза в сила за България на 29 декември 2016 г. От всички държави, които са го одобрили, то ще се изпълнява от 2021 г. Историческият документ от Париж е голяма крачка в борбата с изменението на климата. Това информираха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
За първи път всичките 196 държави по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата се съгласиха да предприемат действия за ограничаването на вредните последици от изменението на климата. В контекста на планираните национални приноси, това е сигурен знак, че политиката по изменение на климата е на дневен ред във всяка държава. Споразумението цели да ограничи повишаването на средната глобална температура значително под 2°С спрямо прединдустриалните нива, като се продължат усилията увеличението й да не надвишава 1,5°С. Приемането на тази цел не носи допълнителни задължения за България спрямо вече поетите в рамките на ЕС. Всички анализи, на база на които се основава рамката на политиката по изменение на климата на ЕС до 2030 г., са направени, отчитайки целта от 2 градуса.
Евросъюзът е сред най-амбициозните участници в политиката по изменение на климата, като до 2030 г. е приел да намали емисиите на парникови газове с 40% спрямо нивата от 1990 г, а приетата от ЕС вътрешна дългосрочна цел за съкращаване на емисиите на парникови газове е 80-95 на сто до 2050 г., спрямо нивата им през 1990 г. В този смисъл приемането на Парижкото споразумение не предпоставя повече задължения от тези, които Съюзът вече вътрешно е поел. Задълженията на България произтичат от вътрешноевропейското законодателство, което има правнообвързващ характер, а не пряко от Споразумението от Париж. Задълженията, които бизнесът следва да изпълнява в периода след 2021 г., ще произтичат от европейското законодателство по климат и енергетика. Към момента се преговаря по ревизията на Директива 2003/87 за Европейската схема за търговия с емисии и новия Регламент за споделяне на усилията. На ниво ЕС се договарят конкретните параметри на целите, които страните ще изпълняват до 2030 г.
На 2 декември 2016 г. ЕК представи т. нар. Зимен пакет – осем законодателни предложения на Европейската комисия в областта на енергетиката. В тази връзка през 2017 г. трябва да се разработи Национален план по енергетика и климат 2020- 2030 г., с хоризонт до 2050 г., който да очертае енергийната политика на страната в изпълнението на целите на Енергийния съюз.
