ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
КТ “Подкрепа” ще поиска в бюджета за 2020 година да бъде заложена минимална работна заплата от 1000 лева, тъй като това минимално възнаграждение към момента отговаря приблизително на производителността на труда. Това каза пред журналисти икономическият съветник на синдиката Ваня Григорова, която участва във форум за правата на командированите работници, организиран от синдиката.
“Ние ще поискаме по-висока минимална заплата и знаем, че управляващите няма да приемат по-висока от тази, която са записали”, допълни Григорова, цитирана от БТА. Според нея управляващите няма да се съгласят с подобно предложение, защото преди последните парламентарни избори дори е било записано замразяване на минималната работна заплата и само извънредните избори са били повод правителството да промени намеренията, за да “съблазнява българските работници”.
През 2019 г. минималната заплата е 560 лева. Предвидено е тя да се увеличи на 610 лв. от 2020 г. и на 650 лв. от 2021 г.
Според европейските сравнения заплатите в България са около една четвърт от средноевропейските, а производителността на труда в страната е около 50 процента от средноевропейската, допълни Григорова.
По повод заявеното намерение от страна на министър Бисер Петков да се върви към минимални заплати по икономически сектори, а да отпаднат преговорите за минимални осигурителни доходи, които отново бяха бойкотирани от бизнеса, Григорова каза, че да се премине към минимални заплати по икономически сектори е предложение на КТ “Подкрепа” от минимум десет години, но за синдиката е неприемливо искането на бизнеса да няма национална минимална заплата.
“Когато работим с минимални осигурителни доходи гарантираме само нивата на осигуряване на работниците, но не и заплащането и чисто теоретично е възможно да ни осигуряват на по-висока заплата, а да получаваме по-ниска”, коментира още Ваня Григорова в подкрепа на искането за минимални заплати по сектори.
Искането на работодателите обаче да няма национална минимална заплата, а само минимални заплати по браншове е неприемливо, защото това би позволило в отделни браншове заплатата да бъде дори по-ниска от настоящата, тъй като няма да има минимум, от който да отскачат преговорите и тогава всичко би било позволено, каза още експертът. Григорова обобщи, че Конфедерацията иска минимални заплати по браншове, но само ако се запази националната минимална работна заплата.
“По механизма за минималната работна заплата нищо не се случва, защото работодателите доказаха с дългогодишен бойкот, че могат да замразят минималните осигурителни доходи, чрез оттегляне от преговори да бойкотират и замразяват плащания”, каза Григорова в отговор на питане до къде са преговорите по механизма.
Тя припомни, че за следващите две години в средносрочната прогноза е предвидено увеличение на минималната работна заплата. Григорова изрази надежда българските управляващи, които и да са те, през следващия мандат да заложат отново нарастващо увеличаване на минималната работна заплата, тъй като дори и да изпълнят настоящите си намерения, тя все още ще е драстично по-ниска от най-ниската в ЕС.
Синдикатът не е канен на преговори по проекта на бюджет на Държавното обществено осигуряване. По отношение на болничните от КТ “Подкрепа” ще настояват в никакъв случай да не се говори за това българският работник да не получава обезщетение за първите три дни. “Нека да го плащат работодатели, да го плаща НОИ, няма значение кой, за нас е важно българският работник да има средства , с които да може да оживее той и семейството му, особено в първите дни, в които се налага да прави разходи за лекарства”, каза Григорова. Според нея работа на държавата и контролните органи е да ограничат злоупотребите, а не да се лишават осигурените от права, защото българският работник плаща , за да може да бъде осигурен в тези случаи.
