Оцеляла майка с КОШМАРЕН РАЗКАЗ за касапницата на "Тракия: Грабнах бебето си и започнах да бягам
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Шокиращи подробности за касапницата на "Тракия" разказа Анета Йорданова, една от оцелелите в адската катастрофа.
Тя, съпругът й и невръстното им дете на година и 3 месеца са били в една от последните коли, избегнали верижния пътен инцидент.
"Пътувахме от Пловдив за Бургас. След Ямбол обаче мъглата още повече се сгъсти. Абсолютно нищо не се виждаше на пътя. Искам да разкажа какво преживях, защото това, което видях със собствените си очи, никога няма да излезе от съзнанието ми", сподели Анета пред бТВ.
По думите ѝ мъглата била изключително гъста, видимостта била много малка и човек трудно можел да прецени какво се случва напред по пътя. Около 287-ия километър на магистралата тя забелязала мъже, които бягали по пътното платно със светлоотразителни жилетки и фенери. Размахвали ръце и викали на шофьорите да спрат, за да ги предупредят за катастрофата. "Много се уплаших. Разбрах, че има нещо нередно на пътя, но мъглата беше толкова гъста, че не се виждаше нищо - нито какво има пред нас, нито какво се случва", разказва Йорданова.
Тя намалила скоростта, доколкото можела, и започнала да спира автомобила. Движела се с 80 км/ч, но други коли я изпреварвали. "Изпаднах в паника и започнах да спирам, да натискам спирачката колкото мога по-бързо, за да не се озова и аз в катастрофата. Изведнъж пред мен се появиха спрели камиони. Беше твърде късно, не успях да спра изцяло колата, тя още се движеше. Натисках спирачките, но колата не спираше. Когато видях камионите пред себе си, ужасно много се уплаших. Започнах да плача от страх, че и ние ще се ударим в някой от тях. В крайна сметка успях да спра", разказва тя.
По думите ѝ била на косъм да се удари в един от камионите. Успяла да отбие най-вдясно, в аварийната лента, зад спрелите тежкотоварни автомобили. При рязкото спиране детето паднало от столчето и се озовало на пода зад шофьорската седалка. "Всичко се случи за секунди. Бях в огромна паника. От силното спиране детето ми падна от столчето и се озова долу зад моята седалка. Първата ми мисъл беше единствено да стигна до него и да го извадя", споделя Анета.
Тя побързала да отвори задната врата, взела детето си и започнала да бяга, защото се страхувала, че някоя друга кола може да се блъсне в техния автомобил. Точно тогава тя станала свидетел на нов сблъсък. Автомобилът, който се движел непосредствено след нейния, се врязал в един от камионите. Тогава Анета осъзнала колко малко не е достигнало и нейното семейство да се окаже в същата ситуация.
След това трябвало да намерят безопасно място. Шофьорът на камиона, натоварен с тухли, в който се ударила колата, дошъл при семейството и ги поканил да се стоплят в кабината. Вътре влезли Анета, детето ѝ и момичето, чийто автомобил се бил врязал в камиона. Съпругът ѝ Йордан останал отвън. "Ще бъда благодарна на шофьора цял живот", казва Йорданова.
По думите ѝ хората на мястото се опитвали да предупреждават останалите участници в движението за опасността. Те размахвали ръце и фенери, бягали по магистралата, викали на шофьорите да спрат и носели светлоотразителни жилетки. Някои от тях дори плачели, докато се опитвали да сигнализират за случилото се.
Семейството пристигнало на мястото около петата минута след първото произшествие. Преди тях обаче вече имало много камиони. Според нея ужасяващата катастрофа се е разиграла в рамките на около 10 минути преди семейството ѝ да стигне до мястото.
Анета отбелязва, че всички институции са реагирали много бързо. Йорданова изразява благодарност и към хората, които са помагали на мястото на катастрофата, опитвайки се да предотвратят нови удари и да предупредят шофьорите за опасността.
"Днес съм тук и мога да разкажа тази история. Благодарна съм на Бог, че аз и детето ми сме живи. Същевременно сърцето ми е със семействата на загиналите и пострадалите", казва Анета Йорданова.
