ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Християнските народни празници, Бъдни вечер и Рождество Христово, са най-радостните дни в годината, запечатани дълбоко в детската ми душа.
Къщата светваше, сякаш всичко в нея беше ново. Жените цял ден подготвяха трапезата за Бъдни вечер. На софрата слагахме само постни ястия: варено жито, боб, сърми от зелев лист, ошаф, мед, орехи – всичко наспорено от майката земя. Много бях впечатлен от бабината празнична пита. Ние, мъжете, с умение и грижа приготвяхме Бъдника – здраво дърво или пън от круша, бряст или дъб, който пламтеше в огнището цяла нощ, до утринта.
В голямата одая при Бъдника, празничната трапеза е отрупана и тържествена и събира цялото домочадие. Баба слага в простата керемида живи въглени от огнището и пресен тамян – прикадява трапезата, после всички стаи, обора, курника – всичко. Връща се, стаята се изпълва с красота и настроение. Дядо взима празничната пита, отчупва хапка за Божата майка, за животните и раздава по парче от нея на всички. Казва тържествено молитвата, завършва с „амин” и гощавката започва.
Празникът сякаш се е настанил у мен, весело ми е, изпълнен съм с обич към всичко. В очакване на „скъпите гости коледари” слушаме с интерес и умиление прекрасните приказки, разказвани от дядо и баба.
Наближава полунощ. Ставаме всички и поруменели посрещаме коледарите. Дядо отваря широко вратата, гледам да съм пред всички, да ги видя отблизо. Нагиздени, като за голям празник, те започват с песен за стопанина, после за здраве и берекет, за децата, за спорна и добра година. Водачът реди благословията си, аз не мърдам, взет съм в плен на словото. Дядо тържествено подава сребърна пара на „касиера”. Жените раздават ошаф и приготвените кравайчета. „ Ха, по живо, по здраво” – пожелава дядо. „Догодина, до амина!”.
Стоян Калпушков с. Загорци, Новозагорско
