ПАРЕЩ АНАЛИЗ: За какво е сигнал признанието на Асен Василев, че Кирил Петков се е обаждал на кметове да урежда бивши депутати на ПП
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Признанието на Асен Василев, съпредседател на "Продължаваме промяната" (ПП), че другият лидер на формацията, Кирил Петков, се е обаждал на районни кметове с предложения за назначаване на бивши депутати от ПП, сред които и бившият зам.-председател на НС и мъж на Лена Бориславова, е не просто повод за критика, а сигнал за дълбоки морални и системни проблеми.
То разкрива липса на елементарни принципи на управление и подбор, които би трябвало да са в основата на всяка модерна и прозрачна политическа сила. Вместо процедури, критерии и публична отчетност, пред очите ни се разкрива механизъм, крепящ се на лични връзки и удобство за "своите".
Дефицит на процедури и принципи
Признанието на Василев е шокиращо не само заради действията на Кирил Петков, но и заради мълчаливото съгласие, което то предполага. Къде са процедурите за подбор? Кои са критериите, по които се оценяват тези бивши депутати за новите им позиции? Съществува ли банка кадри, от която да се подбират хора на базата на техния опит и квалификация, а не на партийната им принадлежност или близост до ръководството? Очевидно такива не съществуват. Вместо меритокрация и конкурентен подбор, виждаме откровено "устройване" на хора.
Този подход е в пряко противоречие с декларираните от ПП намерения за реформи и прозрачност. Ако една партия, която претендира да е "нова" и "различна", прилага същите порочни практики като старите партии, тогава с какво точно "продължаваме промяната"?
От успешни бизнесмени до държавни чиновници: Парадоксът на ПП-ДБ
Още по-смущаващ аспект на тази ситуация е начинът, по който се разминават публичният имидж и реалните действия на ПП-ДБ. Основният наратив, с който формациите в тази коалиция влязоха в политиката, беше този за успешните бизнесмени, които идват от частния сектор, за да "оправят" държавата със своите иновативни и предприемачески умения.
Много от ключовите лица на коалицията, включително самите Асен Василев и Кирил Петков, постоянно изтъкваха своя бизнес опит и финансова независимост като гаранция за некорумпираност и ефективност.
Парадоксът обаче е налице: тези "успешни бизнесмени" до един се оказват силно привързани към публичната служба и държавната заплата. Вместо да се върнат към "успешния" си бизнес, след като не са част от изпълнителната власт или парламента, те активно търсят позиции в държавната администрация - било то чрез кметски "намеси" или други канали. Това противоречи на заявката им за финансова независимост и поставя под въпрос мотивацията им да са в политиката.
Ако наистина са били толкова успешни и реализирани в частния сектор, защо толкова настойчиво се стремят към държавната ясла? Това не само опровергава твърденията им за бизнес просперитет, но и създава усещането за търсене на сигурно и гарантирано заплащане, далеч от рисковете на свободния пазар. Това поведение говори за фундаментално неразбиране на принципите на пазарната икономика и за предпочитание към публичните ресурси пред създаването на стойност в частния сектор.
Шуробаджанащина под прикритието на "Грижа" и въпросът за равнопоставеността
Изказванията, целящи да оправдаят подобни действия като "грижа за кадрите" или "помощ на свои хора", са просто евфемизми за шуробаджанащина. Когато лидерите на една партия се занимават с индивидуално търсене на работа за бивши депутати, това не е държавническо поведение, а проява на управленски дефицит. Този модел не просто не е предвидим и отчетен, но е и пряко вреден за доверието на гражданите в политическия процес. Той създава усещането, че в България все още назначенията се случват "на кило" и по "етажна собственост", а не по заслуги.
Тук възниква и един фундаментален въпрос за равенството и справедливостта: ако един човек е честен, изключително професионален и с доказани качества, но няма лични познанства с Кирил Петков, Асен Василев или "Татко Петко", ще има ли той същия шанс да бъде "предложен" за работа на районните кметове? Отговорът е очевидно отрицателен. Този модел на "трудоустрояване" е изцяло изграден върху мрежа от лични контакти и обвързаности, изключвайки всички, които не са част от нея, независимо от техните качества. Това е дискриминация по отношение на непартийните експерти и всички граждани, които не са в "кръга на избраните".
Къде е партийната структура?
Ако лидерите на ПП се занимават с "трудоустрояване" на индивидуално ниво, възниква логичният въпрос: Каква е ролята на партийните органи? С какво се занимават редовите членове, експертните съвети и различните структури на партията? Може ли един лидер да познава всички бивши депутати, да проучи техните компетенции за всяка възможна длъжност и да оцени всичките им качества? Отговорът е очевидно "не". Това е задача на специализирани отдели, които трябва да функционират на базата на ясни и публични правила. Липсата на такива структури и процеси говори за крехка, централизирана и непрофесионална партийна организация.
Подобни действия рушат всякакво доверие в идеята за политическа сила, която се стреми да въведе ред и законност. Те показват, че дори и най-гръмките обещания за промяна могат да се сринат пред изкушението на лесните решения и обслужването на тесен кръг от хора.
ПП-ДБ дължи ясно обяснение на обществото какви мерки ще предприеме, за да гарантира, че подобни практики няма да се повтарят и че подборът на кадри ще става по прозрачен и меритократичен начин.
В противен случай, етикетът "шуробаджанащина" ще се залепи трайно към имиджа на формацията, а обещанията за "успешни бизнесмени" ще звучат като празни приказки.
От фейсбука на адвокат Методи Лалов
