ПАРИТЕ НА ДЪРЖАВАТА: Защо кабинетът "Гюров" прикрива истината за бюджета и тегленето на нови заеми е неотложно
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ако някой се е чудил дали България може да мине през тежкото фискално състояние, без да тегли заеми, вече може да е сигурен. Ще се нуждаем от дългово финансиране. Нежеланието или неспособността на служебния министър на финансите да представи ясна картина за състоянието на публичните финанси при изслушването му в Народното събрание само показаха, че проблем има и той е много сериозен.
Проблем номер едно в изказването на Клисурски беше косвеното самопризнание, че кабинетът "Гюров" манипулира информационната среда. Миналата седмица имаше две изказвания, че бюджетът за април е балансиран, а в началото на тази стана ясно, че той е с дефицит и с натрупване дефицитът от началото на годината расте. Оказа се, че миналата седмица министрите говорили за т.нар. национален бюджет, а в понеделник била представена Консолидираната фискална програма. Как може въобще някой да си помисли да коментира бюджета, като вади на първо място неконсолидираните данни? Това е чисто подвеждане на публиката и опит тя да се претовари с информация, преди да ѝ се поднесе истината.
Клисурски посочи, че фискалният резерв на България е 6,8 милиарда евро, от които 5,5 са налични в БНБ, а другите са под формата на вземания. Клисурски обаче не посочи, че между 2,3 и 2,5 милиарда са на Сребърния фонд. 1,4 са на ББР, които стоят в резерва. Тоест собствените оперативни средства на държавата са четири милиарда евро по-малко. Това е най-ниското равнище на фискални буфери, с които България е разполагала в навечерието на криза в последните 30 години. Ако се вземат предвид и висящите плащания по Плана за възстановяване и устойчивост, които са оценени на 1,5 милиарда евро, излиза, че държавата почти не разполага с фискално пространство за маневриране.
Изборът на служебния министър на финансите Клисурски да говори, че има пари и не се налагат заеми в краткосрочен план, тоест в следващите няколко месеца, показва некомпетентност. Само държави в изключително тежка криза обсъждат темата за следващите месеци. Сериозните държави планират с години напред, както всъщност и България, която ежегодно публикува Стратегия за управление на държавния дълг. Тя съдържа информация за предстоящите падежи на стари заеми, прогноза за нуждата от финансиране на бюджета за следващата година, включително каква част от това финансиране трябва да стане с пари назаем. Съдържа и прогноза с четиригодишен хоризонт.
Тази стратегия трябва да се осъвремени в светлината на развитието на икономиката, което наблюдаваме, на риска от евентуална криза и нейните проявления - фискално, икономическо, енергийно и продоволствено. Трябва да се знае както естественият ход на бюджета, така и неговото изменение в отговор на кризата, която рискуваме с всичките ѝ проявления. Това ще наложи нова дългова стратегия. Нова оценка за фискалната политика и необходимите заеми.
Единственото коректно послание и вярно нещо, което може да се открие в изказванията на министър Клисурски, е, че действащият закон, с който се удължава прилагането на миналогодишния бюджет с леки допълнения, не позволява ново задлъжняване. В рамките на удължения бюджет държавата може да изтегли само толкова нови заеми, колкото ѝ предстои да плати през годината. Тоест има лимит за нови дългове само с цел рефинансиране на старите. А темата за теглене на нови заеми с цел финансиране на бюджетни реформи и антикризисни мерки става не просто актуална, а и належаща.
Лихвите на Европейската централна банка са на ниско равнище, на каквото не са били от 2022 година досега, и очакванията са да започнат да се повишават. Днес България трябва да обмисли сериозно дали да не побърза, преди влакът с ниските лихви да отпътува. Скоростното изтегляне на нови заеми може да бъде полезно и от гледна точка на предстоящите месеци, в които състоянието на бюджета ще става все по-тревожно. Растящ дефицит - растящи притеснения - растящи лихви. За да не се случи това, си струва Народното събрание и правителството да обсъдят актуализация на удължителния закон, с която да създадат лимит за теглене на заеми, преди да се изготви самият бюджет.
Подобен времеви прозорец беше изпуснат през 2021 година, когато друг служебен министър на финансите - Асен Василев, не искаше да тегли заеми, защото му предстоеше да си направи партия и постави имиджа си пред интересите на хазната. Закъснението да се изтеглят заеми в последните месеци на ниски лихви и последвалото теглене на заеми през септември 2022 година струва на държавата между половин и един милиард лева според различните оценки.
Всичко дотук е обсъждане на текущи проблеми. Политическата класа рискува от фазата на всеобщо осъзнаване, че има проблем в публичните финанси, да прибегне към панически решения за овладяване на бюджетния дефицит. Включително такива, които може да разширят кризата от фискална към икономическа. С други думи - да повтори глупостите на Симеон Дянков да ограничава дефицита в една година с резки икономии и в крайна сметка дефицитът да остане голям, но икономиката да се депресира и безработицата да се увеличи.
Новото правителство има всички шансове да подготви нов Национален средносрочен фискално-структурен план, в който да предложи ограничаване на бюджетния дефицит в срок от две-три и дори четири години. Важно е да се покаже реалистичен план за овладяването му и Европейската комисия ще позволи на държавата да приеме по-късно тази пролет или през лятото антикризисен бюджет, в който дефицитът да има ясен план за дефицита, справянето с него и неговото финансиране. Не е проблем дефицитът, а какво го създава. И дали той се използва, за да помпи доходи с пари назаем, или да лекува проблеми.
Редовното правителство има шансовете да не повтори много от грешките на миналото. Но първата стъпка е да не вярва на нищо от наследството, както им го описва сегашният служебен кабинет.
Стефан Антонов за "Гласове"
