ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Най-добрите и искрени пожелания към близки и познати задължително трябва да започват с думата „късмет“. Защото във ВИП каютите на „Титаник“ например пътували и здрави, и красиви, и успешни, и щастливи, и богати пасажери, но просто нямали късмет. София е горе-долу като „Титаник“. Има за кмет млад, интелигентен, симпатичен милионер, кара супер „Порше“, който обаче има само един недостатък – не става за кмет на българската столица. Както вървят нещата, тя скоро ще последва съдбата на „Титаник“.
Невижданата досега по мащаб стачка на градския транспорт е най-добрата оценка за дейността на кмета Терзиев за последната година и половина, откакто влезе в длъжност. Работещите в градския транспорт никога не биха посмели да предявят, при това ултимативно, толкова радикални искания при Йорданка Фандъкова. Сега го правят, защото видяха, че с непрестанните си гафове кметът е, така да се каже, е слаба ракия и сега е моментът да натиснат здраво, за да си извоюват рекордни заплати.
В същото време кметът толкова се бе паникьосал, че ходи лично да преговаря и да се поти в студиата с нахъсаните шофьори. Защо? Работодатели на стачкуващите са директорите на съответните общински предприятия, които той е назначил. Къде бяха те? Не ги видяхме. Наблюдават отстрани и му гледат сеира. Не е работа на кмета да води лично преговори, да брои пари, бонуси, да смята и пресмята почивки и извънреден труд и пр. Това е чиста проба аматьорско управление. Нека директорите да дойдат и да обяснят защо протестират служители с по 3-4 хил. лв. заплата и защо при това заплащане няма кандидати за техните места? Явно има някаква причина, която той не знае. Да обяснят и защо в системата на градския транспорт, в който работят 7000 души, има 700 души администрация от които 69 счетоводители!? И защо кметът търпи това абсолютно безумие вече година и половина?
Всъщност още в началото на мандата на новия кмет стана ясно, че новата вълна в общинското управление ще върви в тази аматьорска стилистика. Всичко стартира с конгениалната идея да се въведе нова организация на движението на бул. „Витоша“ и бул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „Фритьоф Нансен“ . В резултат още от първия ден се образуваха тапи и големи задръствания, а живеещите в този район пропищяха, тъй като нямаше къде да паркират колите си. Те коментираха, че този, който е измислил тази глупост, никога не е шофирал. На всичко отгоре новите общински революционери направиха и велоалеи, които бяха свалени на пътното платно и допълнително ограничиха местата за паркиране и стесниха пътя за движение на автомобилите. Неотдавна седяхме с приятел в кафене точно срещу една от тези велоалеи на „Патриарха“. За близо два часа по нея минаха само трима велосипедисти!? Да похарчиш милиони и да изпилиш нервите на хиляди столичани заради трима велосипедисти, защото в Брюксел било пълно с колоездачи и ние трябва да сме в крак с модата, прилича много на „видяла жабата, че подковават коня, и тя вдигнала крак“.
В крайна сметка Върховният административен съд отмени въпросната нова организация на движение заради липсата на генерален актуален план за организацията на движението в този участък, което я прави незаконна. Но понеже сме правова държава и решенията на съда безпрекословно се изпълняват, безумието по „Витошка“ продължава и до днес.
Все пак по-добронамерените софиянци си казаха, че случилото са на „Витошка“ е инцидент и грешка на растежа. Уви. Следващият голям ремонт, този на „Опълченска“, показа недвусмислено, че това ще бъде обичайна практика. Живеещите там също бяха поставени пред огромни изпитания. В един момент на улицата дори изригна огромен гейзер от гореща вода. Хората се видяха в чудо и в отчаянието си сформираха гражданско сдружение „Опълченци за София“. То имаше за цел да ги защити от общинската опасност и разрушителните ремонтни дейности. След края на култовия ремонт резултатът бе неочакван. Оказа се , че по новите тротоари могат до се разминат само хора, които са на строга диета. Ако единият от тях е с наднормено тегло, разминаването по възтесничкия тротоар става абсолютно невъзможно. Междувременно Институтът по пътна безопасност обяви и този ремонт за незаконен, а жителите на останалите софийски квартали започнаха да се кръстят дано кметската администрация не нарочи и тях за ремонти.
След злополучните велоалеи дойдоха и по-сериозните кметски гафове. Например конкурсът за избор на нов главен архитект на София е бил пълен водевил, разказват запознати. Нещо като състезание по колоездене между шаран и акула.
При всичките тези кризи стана ясно, че сме се сдобили с аматьорска кметска власт и администрация, която го кара на импровизации и на принципа „вервайте ни, ние сме новите, модерните“. Да, но само за година рейтингът на Терзиев от 60% вече се срина до под 20%. В същото време по нито един от фундаменталните проблеми на София не беше започната сериозна работа. Нито по поголовната мръсотия в столицата, нито по снегопочистването, нито по дефицита на детски градини, нито по рационалното управление на общинските фирми и изкореняване на корупцията в тях, нито по „Топлофикация“, която продължава да е на границата на фалита, чиито задължения към „Булгаргаз“ в момента гонят 1 милиард лева. Докато логично се стигна до сегашните транспортни баталии, които, изглежда, ще го довършат. А и вече няма кой да го спасява. За толкова кратко време той успя да се скара с всички възможни свои съюзници и дори приятели.
Нищо чудно скоро тези, които го издигнаха и избраха за кмет, да издигнат лозунга „Спаси София от Терзиев“ или нещо подобно. Борис Бонев ги умее тези каламбури.
Стачката попречи на кмета да замине за Япония с делегацията на президента Радев, в която той официално бе включен. Жалко, защото там можеше да се запознае как перфектно се управлява не 2-милионен, а 20-милионен град като Токио. Който блести от чистота, където дори в парковете е забранено да се пуши и където ако на ден стане само една автомобилна катастрофа (разбирай две коли да си ожулят калниците), това се счита за голямо произшествие и голяма новина, която се отразява на специално електронно табло в центъра на мегаполиса.
Освен хубавата едноседмична екскурзия можеше да свърши някои неща и около собствения си бизнес. А като се върне, да подаде кротко оставка (преди радикализиралите се шофьори силово да му я вземат) и да започне отново да се занимава с това, от което наистина разбира. И където безспорно има значителни постижения. Видя се, че управлението на София не е от силните му страни. Човек си тежи на мястото. Иначе тежи на врата на някого. В случая на София.
