ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В последните години и особено месеци стана национален спорт да се плюе българският парламент. Кой ли не се нареди на опашката да хейти, да хули, да клевети и да се подиграва с Народното събрание. Тази несправедливост и агресия трябва да се прекратят. Крайно време е да изтъкнем и положителните неща в дейността на тази най-висша институция в страната. Ще се огранича добросъвестно само в полето на фактите.
Кой казва, че българите били отвратени и не обичали своя парламент? Тъкмо обратното. Докато другите държави в ЕС обикновено си избират парламент на всеки 4 години, ние само за последните 4 години си избрахме цели 7 парламента! В дебелите книги пише, че изборите, гласуването и общественият дебат са основни граждански права при демокрацията. Значи в този исторически отрязък нашите политици са дали възможност на избирателите 7 пъти повече да упражнят гражданските си права, което несъмнено е свидетелство за най-високото ниво, до което са стигнали в развитието си демократичните процеси у нас. Преди десетина години, коментирайки поредния политически батак, в който бе изпаднала страната, Борисов директно обобщи нещата, завявайки, че предсрочните избори са най-демократичното нещо, което може да ни се случи. Случи ни се многократно. Оттогава, като заваляха едни предсрочни избори, та цели 5 години.
В същото време българският парламент е известен с изключителния си перфекционизъм при изработването на законите. Другите държави от ЕС приемат закони на килограм, а у нас обнародването на нов закон е цяло събитие. За 2024 г. например висшият ни законодателен орган е приел само 3 нови закона, а за първите месеци на 2025 – 4. Общо 7. Малко, но от класа! (Останалото са ратификации на споразумения и безсмислени формални разрешения на разни войски да преминават безпрепятствено през територията ни. Интересно, ако не им разрешат, кой ще ги спре да минат?) Но да си дойдем на думата. Нашите закони се изпипват до последния детайл. И до последния момент. Не е рядкост, когато поправките по някои закони започват още преди да са влезли в сила!!! Нещо, което, кой знае защо, направо вбесява бившия шеф на НС проф. Огнян Герджиков. А то, откъдето и да го погледнеш, си е висш законотворчески пилотаж. Невиждан никъде, със сигурност поне в Европа.
Изключителното уважение, на което се радва българският парламент, прозира и във факта, че след Швеция и Унгария ние имаме най-голям брой депутати на глава от населението. Неотдавна Българската стопанска камара направи любопитно изследване, по-скоро математически модел, който показа, че един наш депутат за пълен четиригодишен мандат струва на данъкоплатците 400 000 лв. Ако един австрийски депутат е издържан от труда на 5 австрийци, за един български работят 22-ма!! Ако вземем размера на БВП на една страна спрямо броя на депутатите ѝ и се сравним например с Полша, България би могла да си позволи парламент само с 20 народни представители. На Стопанската камара не ѝ е достигнала смелостта да направи сравнение с Швейцария или Германия. Защото тогава бихме останали въобще без депутати и ще се наложи да закрием парламента. Експертите от камарата обаче се въздържат от такива крайни изводи и на първо време излязоха с апел към държавата и обществото да сведем народните представители до 100. Което, естествено, няма как да стане, защото българите си обичат всичките 240 депутати. Колкото и каквото да им струват. Както обичат и 50-те хил. служители на МВР (полицаи и чантаджии), плюс 3500-те прокурори, 1500-те съдии и около 1000 следователи. При всички от тях ние също държим престижното първо място по глава от населението в ЕС.
Освен с другите описани по-горе добродетели нашите депутати се отличават и с пословичната си скромност. При толкова много народни избраници не всички могат да се вредят и да се изкажат от трибуната. Някои особено стеснителни и за цял мандат не стигат до нея! Въпреки това те не се оплакват, съвестно си натискат копчетата по банките и си прибират заплатата. Както се казва, скромността краси човека. И депутата също.
Ако по брой на депутати на глава от населението сме трети, по брой на служебните депутатски лимузини сме безапелационно първи с над 100 автомобила! Това показва колко високо ценени са депутатските тела у нас и колко са добре обгрижвани. За разлика от много други държави, които се отнасят с обидно пренебрежение към своите законотворци. В парламента на богатата Англия например служебни коли няма. В Кипър и Малта парламентите имат само по 2. В Австрия 3 – на председателя на парламента и на двамата му заместници. Абсолютна подигравка с техните депутати!
Докато щедрият български данъкоплатец се е погрижил освен председателя и неговите 7-8-9 заместници да бъдат развозвани денонощно от служебни автомобили с шофьори, плюс още 20 и не знам колко си шефове на комисии, плюс още и още… И така до 100. Миналата година НС обявява обществена поръчка за 70 нови лимузини, с ергономични седалки с подгряване. Ама, разбира се, в кой век живеем! На ковачите на закони трябва да им е меко, топло, удобно.
Между другото България е страната на служебните автомобили. През 2017 г. едно изследване установява, че те са били фантастичните 90 000 хил. Няма грешка. Пак проверих. Толкова са били! Всяко министерство, агенция, комисия, община, кмет, областен управител, държавно предприятие и пр., и пр., и пр. и пр. са се уредили със служебни коли. А глупавите шведи имат, представете си, само 9 служебни коли! за цялата държава, като едната е на кралското семейство. В Германия служебните автомобили са 900, но при 80 млн. население. Колко са в момента служебните автомобили на този етап у нас, няма актуални проучвания. На този фон какво са стотина луксозни лимузини за Народното събрание? Няма да ходят пеш народните избраници, я! Та да виждат отблизо как живее управляваният от тях народ.
На всичко отгоре в някои държави в Европа не само са лишили депутатите си от служебни автомобили, но и направо ги държат гладни и жадни. В България държавната субсидия за партиите, вкарали депутати в парламента, е 8 лв. на глас (общо около 45 млн. лв. за мандат), а в индустриалния колос Германия, представете си, е само 50 цента. Ама, моля ви се, какво е това неуважение! И в Гърция същата история – само 60 евроцента. В Македония – 1 лв. В Италия пък искат изобщо да премахнат държавните субсидии за партиите. Тези хора не си уважават политическия елит. В Нидерландия пък толкова са закъсали, че депутатите и дори министрите им ходят с колелета на работа. Луда история… Какво е това сиромахомилство? Очевидци твърдят, че президентът на Австрия Александър Ван дер Белен често може да се види как излиза след работа от президентството и с торбичка в ръка се запътва към автобусната спирка, качва се на автобуса и си тръгва…Е, може ли това да е президент! Какъв президент си, ако не те вози блиндиран джип за няколко милиона? Плюс съответния кортеж.
Тези, които са имали възможност да посетят западноевропейските парламенти, споделят, че там всичко е мирно, кротко, стерилно. Изобщо пълна скука. Докато нашето Народно събрание съчетава законодателната дейност, доколкото я има, с повечето жанрове на шоуто, театъра, включително и бойните изкуства. Нашите управленци осигуряват на своите избиратели не само хляба, но и зрелищата. Къде например в блудкавите западни парламенти може да се види как парламентаристите се наричат в пленарната зала и в кулоарите пияници, кретени, дегенерати и как виделите се в чудо квестори едва удържат разгърналите се за атака на трибуната депутатски фаланги, как от опозицията с настървение късат кабелите на тонколоните, за да отнемат гласа на… управляващите.
Ако беше жив Алеко, можеше да опише сцените в главата „Бай Ганьо в Народното събрание“. Ама не е. Надяваме се това да свърши някой жив класик. Например г-н Карабашлиев, след като стане догодина президент, за какъвто го гласят на жълтите павета. Както знаем, българският държавен глава е с декоративни функции и няма много работа, така че ще има достатъчно свободно време и за пътувания, и за творчество. И тъй като евроатлантически ориентираният г-н Карабашлиев не е много по българската литература, може да почерпи вдъхновение от западноевропейската. Например „Разбойници“ на Шилер. Или „Много шум за нищо“ на Шекспир. И двете класики пасват идеално на темата.
