ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 5 ноември 2024 г. Доналд Тръмп влетя като герой в историята, сваляйки от власт левичарско-либералната диктатура в Америка. Тя вече беше станала нетърпима за нормалните хора с икономическата си некадърност, с извратената си политкоректност, с всевъзможните хомосексуални, транссесксуални, джендърски, педофилски и какви ли не още общества, които беше взела под крилото си. За това – благодарим от сърце!
Само седмици след Великата победа обаче се забелязва залитане в другата крайност – ражда се един нов химн, който припява, че Тръмп ще установи мир, любов, просперитет и световна хармония по цялата Земя. Нищо такова, разбира се, няма да се случи. И не защото героят Тръмп не иска. А защото не може. Няма да му бъде позволено. Не е кой знае каква тайна, че в САЩ големите пари избират президентите, а не обратното. Включително и Тръмп. А големите пари си имат свои ценности и приоритети.
В това отношение американската политика има неизменен лозунг – „Америка над всичко“. Под знамето на този лозунг през последния век САЩ са осъществили над 100 интервенции, заговори, преврати, нахлувания, нежни революции, различни „пролети“ и откровено агресивни войни по целия свят. Последната война, която са водили на своя територия, е американско-британската война през 1812 г. След нея започва да се създава митът за непобедимата американска армия и да се формира американската нация. И оттук нататък само Щатите завладяват другите.
През септември на далечната вече 2002 г. е обявена новата „Национална стратегия на САЩ“. Тя предлага необичайно екстремна доктрина за употреба на сила в света без каквито и да било основания в международното право. Ще рече, че САЩ официално ще управляват света с най-мощната военна сила в човешката история.
Доктрината затова е национална, защото се изпълнява от всички американски администрации независимо от техния цвят. Тя без съмнение ще се съблюдава и от администрацията на президента Тръмп. Защото друго не е възможно. Ключовата позиция съветник по националната сигурност например в бъдещата администрация на Тръмп ще заеме Майкъл Уолц – бивша барета от Афганистан, класически американски ястреб, особено по отношение на Китай, но и към Русия.
Той е за продължаване на санкциите към нея, наричайки я презрително преди време „бензиностанция с ядрени оръжия“. Да не забравяме и че един от най-доверените хора на Тръмп в момента и бивш негов съветник е Роджър Стоун. И той е истински американски ястреб. След загубените избори през 2020 г. Стоун настояваше Тръмп да въведе военно положение и да арестува Бил и Хилъри Клинтън. Бодигардовете му пък бяха разпознати при нападението на Капитолия.
Ето как най-влиятелният съвременен американски интелектуалец и най-цитираният автор в света през последното десетилетие (според „Ню Йорк Таймс“) проф. Ноам Чомски оценява американската външнополитическа доктрина в книгата си „Хегемония или оцеляване“:
„Ако Индия нападне Пакистан, за да сложи край на чудовищни зверства, това не е норма. Но ако САЩ бомбардират Сърбия със съмнителни основания, това е норма. Дежурното обяснение през 1999 г. беше, че САЩ се намесват, за да предотвратят етническо прочистване, но за да се придържаш към това обяснение, трябва да преобърнеш хронологията. Безспорно най-драстичното етническо прочистване стана след бомбардировките и нещо повече – беше едно очаквано последствие... Смисълът на бомбардировките е бил да се „поддържа доверие“. Да стане ясно кой командва парада. Сърбия не зачиташе заповедите на боса, а това не можеше да остане безнаказано. И Сърбия беше беззащитна като Ирак, така че не съществуваше никакъв риск“.
Този манталитет за световно господство е дълбоко вкоренен във великата американска нация. Той се съчетава с постоянно поддържания страх у американците, че са заобиколени от врагове, че са на ръба на оцеляването. Но както иронично споделя литературния критик Брус Франклин, „постоянно се оказва, че тези, които се готвят да ни изтребят, да са тези, които се оказват под ботуша ни“. Дори толкова популярният у нас американски писател Джек Лондон – класик, социалист, пише през 1907 г. разказа „Неравностойно нашествие“, в който буквално призовава за унищожението на по-голямата част от китайците чрез бактериологична война(!?), водена от САЩ, защото това бил единственият начин да се спаси Америка от китайската заплаха.
За реализацията на американската национална доктрина всички средства са позволени. „В кореспонденцията между държавния секретар Кисинджър и президента Никсън – пише Чомски – има едно от най-невероятните изречения, които някога съм чел... Никсън иска да осъществи голямо нападение над Камбоджа и казва на Кисинджър: „Искам да удрят по всички“. Кисинджър предава заповед на Пентагона за масирана бомбардировка над всичко, което лети и се движи в Камбоджа.
Това е най-изразителният призив за геноцид, който съм виждал в исторически запис… Навремето пресата публикува фотография на президента Рейгън, седнал в Белия дом с група муджахидини от Афганистан. Администрацията на Рейгън поддържаше муджахидините, част от които по-късно се трансформираха в „Ал Кайда“... Събираха радикални ислямисти от целия свят – най-жестоките побъркани елементи, които можеха да намерят... Муджахидините бяха тренирани, въоръжавани и ръководени под наблюдението и контрола на ЦРУ“.
По време на бомбардировките над японските градове през Втората световна война американският генерал Къртис Лемей казва: „Ако бяхме загубили войната, ние всички щяхме да бъдем преследвани като военнопрестъпници“. А в една от речите на президента Линдън Джонсън четем: „ В света има три милиарда души, а ние сме само 200 милиона… Ако можеха да го направят веднага, щяха да се понесат през САЩ и да вземат каквото имаме…“ Кой знае защо обаче винаги се случва обратното.
Ирак има абсолютно решаващо присъствие в Персийския залив – той притежава вторите по мащаби петролни резерви в света. Ако контролирате Ирак, разполагате с изключително силна позиция за определяне на цената. При това положение американската военна инвазия в тази страна изглежда съвсем логична, дори в някаква степен неизбежна. Чомски квалифицира нападението над Ирак като „акт на агресия, какъвто не е имало в модерната история, голяма престъпна война. Ето престъплението, заради което нацистите бяха обесени в Нюрнберг... Претекстът за инвазията не е по-убедителен от този на Хитлер“. Това го твърди идолът на американската интелигенция Ноам Чомски, а не Путин!
За да установи контрол върху иранския нефт, през 1953 г. британско-американска акция сваля консервативната парламентарна демокрация, оглавявана от Мохамед Мосадег, и възстановява шаха Реза Пахлави, вкарвайки държавата в 25-годишен терор, зверства и насилие, довели до революцията през 1979 г. и експулсирането на шаха. В уводна статия на „Ню Йорк таймс“, възхваляваща тази успешна акция, се казва: „Недоразвитите страни с богати ресурси сега получават нагледен урок за тежката цена, която трябва да бъде платена от един от нейните хора, обезумял от фанатичен национализъм...“ Другите подобни на Мосадег, където и да било по света, би трябвало добре да си помислят, преди да се опитат да защитят собствените си ресурси.
Впрочем още бащата на САЩ Томас Джеферсън го е казал пределно ясно: „Ние не вярваме, че Наполеон е воювал само за свободни морета, както не вярваме, че Великобритания е воювала за свободно човечество. Целта е една и съща – да присвояват могъществото, богатството и ресурсите на други държави“. Но като че ли най-разбираемо е обобщил темата древногръцкият историк и военачалник Тукидид: „Големите нации правят каквото си искат, а малките правят каквото им наредят“. Нима ние правим нещо друго освен уставно да козируваме? Особено напоследък.
Защо трябва да мислим, че след историческия Пети ноември Доналд Тръмп ще успее да излезе от коловоза на двувековната американска милитаристична традиция? Светът се движи по един и същи начин и няма нищо ново под слънцето.
