ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
По традиция и след тези предсрочни избори в държавата настъпи голяма бъркотия. И само щатните тв социолози, политолози и пр. ана/лизатори знаят какво се случва. Самоотвержено изпълняващи своята повинност да пълнят предаванията и да изкарват заплатите на тв водещите, ден след ден с впечатляваща фантазия съставят от невероятни по-невероятни парламентарни мнозинства, от които на човек му настръхват косите. Всъщност безкрайните им лакардии могат да се сведат до едно-единствено изречение. На 27 октомври мъдрият български избирател забърка поредния политически тюрлюгювеч, който предстои да бъде сервиран в парламента и който цялата нация отново ще преглъща. Вече за N-ти път…
И все пак защо толкова време домораслите ни политици не могат да организират едно устойчиво мнозинство в Народното събрание, което да свърши някаква народополезна работа? По моето скромно мнение безумният хаос в българската политика се дължи и на политическото бездарие, но в най-голяма степен на това, че политиците поголовно си нямат никакво доверие. Всеки подозира другия, че се готви да краде от държавната баница, защото самият той е правил същото, когато е имал тази възможност. И когато по изключение седнат да управляват заедно, се гледат не честно в очите, а гузно в ръцете. Така още на третия месец започват скандалите кой колко откраднал, кой бръкнал в кацата с меда и не го споделил с другите и пр. Започват по медиите да летят едни корупционни афери и далавери. (Сега със скандалните показания на бившата шефка на митниците те започнаха още преди да се закълнат депутатите!?) И всякакви сглобки и други паянтови конструкции се разпадат с гръм и трясък. Как се управлява в такава токсична среда? Естествено, че няма как. Мнозинството става малцинство. И правителството пада.
Докато чакаме чудото, партиите да се освестят и кажат накъде ще поемат, нека минем по диагонал по нашата славна история. От нея ще видим, че неизкоренимата българска корупция датира много, много отдавна. И определя голяма част от българската политика. Това прекрасно е илюстрирано във великолепната книга на проф. Георги Марков „ Нашумелите международни афери на Третото българско царство“, разкриваща половинвековните криминални и корупционни афери на министри, премиери, генерали, депутати и обикновени мошеници. Препоръчваме я горещо на новите 240 депутати и бъдещите управленци, за да се информират какво не трябва да правят, като влязат в Народното събрание.
И така, на 1.10.1899 г. властта взема Либералната партия на Васил Радославов. Разбира се, веднага започват с реформите. Най-напред решават да реформират железниците. Министърът на транспорта Димитър Тончев поръчва да се купят от Германия 250 вагона и 10 локомотива. Когато вагоните и локомотивите пристигат в София, железничарите с ужас виждат, че това са 30-годишни развалини, които стават само за старо желязо, но платени от държавата с милиони в злато. На вагон посредникът по сделката евреинът Соломон Вайсенберг печели по 1000 златни лева, които разделя с приятелите Тончев и д-р Радославов. При среща на монарха Фердинанд с австрийския посланик в София последният му се хвали, че финансовият министър Тончев му е подарил много хубав свой портрет. „Хубаво, но за всеки случай дръжте портрета по-далеч от своя сейф“, отвърнал иронично Фердинанд, знаейки отлично с какви хора си има работа… А когато началникът на тайния му кабинет Димитър Станчов го пита защо не кани министрите в двореца, монархът отвръща: „Страх ме е да не ми откраднат златните прибори“.
След разгрома на Илинденското въстание в началото на 1903 г. се очаква война с Турция. Премиерът Рачо Петров нарежда да се купят милиони патрони. Но въпреки перфектните оферти на реномираните фабрики „Келер“ и „Рот“ комисионерът по сделката, някой си Киселов, подкупва родните генерали да ги купят от унгарската фабрика за консерви и фурни „Манфред Вайс“, между другото произвеждаща и патрони. Армията получава милиони патрони, пълни с некачествен барут, които пушките изплюват на 200 крачки. В. „Мир“ се добира до секретната кореспонденция на посредника, в която той иска увеличение на комисионата, за да плати на двама министри „Шарл“ и „Жан“. Те са ген. Рачо Петров и военният министър ген. Савов. Следва съдебно дело, в което е осъден … в. „Мир“.
Междувременно избухва Първата световна война. Германското правителство възлага пропагандно-подкупна мисия на Лудвиг Розелиус, собственик на най-голямата фирма за кафе в Европа, да привлече България на страната на Германия. За целта му дават 45 млн. марки, с които да купи и обвърже с обречената германска кауза видни наши политици, военни и журналисти. За да се скачим окончателно с германците, правителството трябва да изтегли от берлинската банка „Дисконто Гезелшафт“ 500 млн. франка кредит, от който всички знаят, че Радославов и финансовият министър Тончев ще приберат една солидна част. Договорът за кредита обаче трябва да мине през парламента. И опозицията решава на всяка цена да провали заема. Ето как описва покъртителната гледка проф. Георги Марков:
„Секретарят на председателството П. Панайотов се изправи от трибуната и взе да чете договора, обграден с готови за отбрана правителствени депутати. Опозицията се видя измамена и премина в настъпление. Малинов и Гешев забравиха възпитание и започнаха да тропат с юмруци и крака. Мастилниците полетяха към трибуната, а щом свършиха, влязоха в действие книги и брошури, донесени от библиотеката. След артилерийската подготовка опозицията се втурна в атака към трибуната, за да смъкне долу улучения докладчик. Депутатите се млатеха с юмруци, бастуни, палки, дълги цигарета, потрошиха столове и дъски от изпочупените банки. Йордан Йонов крещеше: „Ей, тъй на! Насила ще го направим. Вие, като дойдете на власт, по-добре го направете!“ Чуждите дипломати зяпаха с широко отворени очи чудото невиждано.
Нападателите се докопаха до стенографската маса, обърнаха я, скъсаха протоколите и подгониха бедните служители. Някой извика: „Пази се! Радославов вади револвер!“ Оказа се премиерът вади калъфа да си смени очилата, изправен пред червената маса като пълководец с викове: „Викайте по-силно, за да ви чуят в руската легация!“
В пленарна зала нахлуха тайни агенти и преоблечени апаши, които наклониха везните в полза на правителството. Така между тупаниците и шамарите, с пукнати глави и съдрани дрехи, незнайно как е приет най-съдбоносният договор в новата българска история.“
По-късно са открити закодирани лични сметки на Радославов и Тончев, в които се преведени по 750 хил. златни франка всекиму.
Времето лети. Сменят се режими и епохи – монархически, комунистически и днес либерално-демократически. Само неизброимите корупционни афери в България остават константни. Много от тях са известни до болка:
Кражбата на милиарди долари, изнесени преди 1989 г. от фирми на Държавна сигурност в чужбина. Разпродажбата и ликвидирането на гиганта „Балканкар“ – навремето един от най-големина промишлени холдинги в Европа, пред който японците почтително се покланят. Продажбата на цяла авиокомпания БГА „Балкан“ на цената на един средно голям апартамент в центъра на София. Продажбата на „Кремиковци“ за 1 долар! Кражбата на века – харизването на БТК само за 400 млн. долара, 5 пъти!!! под пазарната ѝ цена. Превръщането на „Нефтохим“ в единствената губеща рафинерия в света, за да бъде продадена за жълти стотинки. Умишленият фалит на 16 търговски банки през 1997 г., за да бъдат откраднати парите на спестителите. Умишленият фалит на КТБ през 2014 г. „Кражбата“ на яз. „Искър“ през 1994 г. – за пръв път в историята е източена и продадена водата на цял язовир. „Синята“ приватизация през 1997-2001 г., при която 40% от държавната собственост на стойност над 40 млрд. лв. са подарени на свои хора, а в БНБ влиза малко над 1 млрд. И т. н, и т. н…
Пътят на корупцията е дълъг – от престъпния заем от банка „Дисконто Гезелшафт“, довел до Първата ни национална катастрофа, до торбите с пари на магистрала „Хемус“ и новата Солунска митница на Харвардските аферисти. И така, вече 125 години крадци са на власт… А как въобще е оцеляла горката ни държава през цялото това време, е въпрос за 1 млн. долара?
