Петър Волгин в ПИК и "Ретро": Кой кого ще излъже в преговорите за кабинет?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Този път правителство ще има. И не защото партийните водачи изведнъж са прогледнали за тежката ситуация, в която се намира България. Правителство ще има, защото ръководните фактори в политическия ни елит имат инстинкт за самосъхранение. Ръководствата на БСП, ИТН, ДБ отлично рабират, че ако не положат всички усилия, за да се състави кабинет, отиват окончателно в миманса. И за да избегнат тази печална съдба, ще бъдат готови на всичко. Включително и на дружески прегръдки с „Продължаваме промяната“ – партията, която им нанесе толкова силен електорален удар.
Всъщност ПП не е точно партия. Това нещо много повече прилича на класически стартъп, на бизнес формация, която е създадена, за да отговори на някакви моментни нужда на пазара. Нейните създатели съвършено правилно са забелязали от какво точно имат нужда потребителите на политичесси продукти. Основно имат нужда от добро настроение. Повечето избиратели се умориха от това някой да ги плаши колко лошо ще стане, както твърди Бойко Борисов. Или да ги гледа мрачно, какъвто е маниерът на Слави Трифонов. Или да им обяснява как е победил мутрите, както прави Мая Манолова, докато, подскачайки в Тик-ток, си променя цвета на косата. Хората вече се радват на партийни лидери, които им се усмихват и им обещават „светли бъднини“. Кирил и Асен прекрасно умеят и едното, и другото. А са научили и съпартийците си да правят същото. Около тях постоянно пърхат някакви девойки, от чиито лица усмивките вероятно не слизат дори и по време на сън.
Това е класическо американско поведение. Смята се, че така демонстрираш оптимизъм, вяра в утрешния ден и най-вече в собствените възможности. Ако не се усмихваш, значи си „лузър“, т. е. губещ, значи предварително си се предал. Това се отнася както за личния живот, така и за политическия. Няма нищо чудно във факта, че ПП демонстрира точно такъв тип веселост, при положение че американското е част от същността им. И тук далеч не става дума просто за биографията на основните участници в проекта. По всичко изглежда, че ПП са новите фаворити на нашите американски приятели. Дълго време хората във Вашингтон, натоварени със задачата да ръководят ставащото в България, подкрепяха Бойко Борисов, както и цялата политико-икономическа конструкция, изградена от него. После преориентираха чувствата си към още по-правоверно настроените евроатлантици от ДБ. Политическите представители на градската десница обаче се провалиха на последните избори и така си затвориха пътя към американските сърца. Във Вашингтон не обичат губещите. Там харесват персонажи като тези от „Продължаваме промяната“. Предпочитат усмихнати лица, които залагат на бъдещето, а не са закицлили върху теми, които бяха актуални преди трийсет години, като антикомунизма и лустрацията. Ето защо от Вашингтон ще направят всичко възможно, за да бъде съставено правителство с мандата на „Продължаваме промяната“.
А както споменах и в началото, останалите партии, нарочени за участници в бъдещото управление, нямат нищо против да се получи точно такава конструкция. Най-вече заради състоянието на „разбити авари“, в което се намират. След трите изборни провала през годината БСП отчаяно има нужда да получи някакво признание. На пръв поглед участието на министри в бъдещия кабинет, излъчени от социалистическата партия, би било именно такъв бонус. Но тук има и много уловки. Никой отсега не може да каже колко дълъг ше бъде животът на този кабинет. Никой не може да каже дали бъдещото правителство ще се справи с тежките проблеми, пред които и изправена България. Ако резултатите от работата му са незадоволителни, това в никакъв случай няма да засегне само „Продължаваме промяната“. Със сигурност ще се отрази зле и на останалите участници в управлението. А колкото по-разбити са тези участници, толкова по-зле ще им се отрази. Абсолютно същото важи и за другите две формации, които ще трябва да управляват. Единствената утеха на ИТН след електоралния им срив е, че все пак изпреварват онези, с които толкова се караха в предишния парламент, а именно ДБ. При политическото представителство на градската десница пък шокът е още по-голям. Там май сериозно си бяха повярвали, че след тези избори, ако не победители, поне втори със сигурност щяха да бъдат. И изведнъж – „призовото“ шесто място, т. е. отново при схлупената къщурка и пробитото корито, като в приказката за златната рибка. Всички тези партии ще трябва много да внимават, за да не би да се окаже, че участието във властта, вместо да ги възкреси, окончателно ще ги погребе.
А предпоставки за това има и те далеч не са свързани единствено с вътрешните проблеми на страната. Постоянно се увеличава натискът върху България да отстъпи от справедливата си твърда позиция по повод допускането на Северна Македония до начало на преговори за членство в ЕС. Знаците, които досега дават фронтмените на „Продължаваме промяната“ по тази тема, никак не са добри. Те изглеждат готови на всякакви отстъпки в името на това „бизнесът да върви“. И това е обяснимо. За Кирил, Асен и съмишлениците им всичко е бизнес. Според техните представи, щом от една кауза не може да се спечели нещо материално, значи тя трябва да бъде изоставена. ДБ също дават подобни сигнали. За тях сляпото следване на актуалната евроатлантическа повеля винаги е било несравнимо по-важно от защитата на българската история. Готови са на всичко, дори и на още по-голям електорален срив, само и само да се покажат като правоверни евроатлантици.
Положителното в случая е, че БСП твърдо се зарича да не отстъпва по македонската тема. Би трябвало същото да се отнася и до ИТН. Оттам винаги подчертават привързаността си към ЕС и НАТО, но след всички изпети от Слави Трифонов песни за Македония би било крайно нелогично сега да приемат претенциите на Скопие. А и друго сигурно нещо има. Който партиен лидер в момента отстъпи пред чуждестранния натиск по темата, сигурно се досеща, че слага дебел кръст на политическата си кариера. От друга страна, същото може да му се случи и ако с твърдата си позиция ядоса някое важно посолство в София.
Поради цялата тази плетеница от проблеми настоящите преговори за съставяне на правителство се превръщат в изключително сложно надлъгване. А принципите ще минат за заден план. Както винаги става.
